Уилям Палмър – лекарят отровител от 19 век

От 1824г. до 1856г.

Акценти

Откакто съществува човешката цивилизация, не са редки случаите, в които тъмната част от природата на хората се проявява и зашеметява със своята жестокост. Примерите са неизброими, но като че ли случаите, в които са замесени лекари, са особено провокиращи и изумяващи.

През 1856 г. един такъв случай разбунва духовете във викторианска Англия и предизвиква множество спорове и въпроси. Екзекуцията на лекар, която е връхната точка на скандален процес, е крайният резултат от действията на един човек, който явно не се е спрял пред нищо, за да постигне своите цели.

Принца на отровителите

Уилям Палмър, известен в историята с прозвищата Принца на отровителите и Отровителя от Ръгли, се ражда в Ръгли, Стафордшир, на 6 август 1824 г. Баща му Джоузеф умира, когато той е на 12 години. На 17-годишна възраст младият Палмър започва да се обучава като чирак при един химик от Ливърпул, но при първия проблем е уволнен - обвинен е, че е откраднал пари.

След случката Палмър се мести в Лондон и учи за лекар. През 1846 г. той вече е квалифициран медик и се връща в родния си град да практикува. На следващата година се жени за местна жена на име Ан Брукс и сякаш всичко се подрежда както трябва в живота му. Проблемите започват, когато страстта му по конните надбягвания взема връх. Заради залаганията и загубите, които прави, затъва в дългове, спира да лекува и постоянно е притиснат от безпаричие.

В този период странни събития бележат живота му. Един по един близките му започват да умират.

Седем души от семейството му умират

Смъртните случаи в семейството на Уилям Палмър започват през 1849 г., когато тъща му пристига на гости. На 18 януари тя внезапно умира, местният възрастен лекар д-р Бамфорд определя като причина за смъртта апоплексия (мозъчен кръвоизлив). По-късно стават известни факти като тези, че жената е получила като наследство 8000 лири от своя любовник полковник Брукс, както и че Палмър редовно искал заеми от нея, за да покрива хазартните си задължения.

Първородният син на Уилям и Ан се ражда през 1848 г. и носи името на баща си. След него на бял свят между 1851 и 1854 г. се появяват Елизабет, Хенри, Франк и Джон, които умират часове или седмици след раждането си. В смъртния акт на всяко едно от бебетата е вписано като причина за леталния край "конвулсии". Никой не се задълбочава в чудене и обяснение защо децата толкова бързо умират, тъй като в онези години детската смъртност била често срещано явление. Оцелява само Уилям Палмър младши, първият син, който живее до 1926 г. Предполага се, че лекарят е отровил наследниците си, за да намали разходите по изхранването на семейството, които допълнително затруднявали лошото му финансово положение.

През 1854 г. Принца на отровителите прави застраховка живот на своята съпруга Ан за 13 000 лири и много скоро след това тя вече не е между живите. Младата жена умира на 27 години, но отново никой не задава въпроси, защото по това време върлува епидемия от холера и всички приписват причината за леталния край на болестта, както и това е записано в смъртния акт.

>>> Поява и развитие на холерната епидемия в Англия до 1865 г.

Застрахователната компания изплаща на Палмър сумата, но явно тя не е достатъчна, за да покрие дълговете му. На 16 август 1855 г. изненадващо братът на лекаря - Уолтър, умира. Оказва се, че малко преди това на негово име също има сключена застраховка за 13 000 лири. Този път компанията се усъмнява и изпраща следователи, които да проверят обстоятелствата около смъртта. Те разбират, че Уилям Палмър отново иска да сключи друга животозастрахователна полица на името на свой служител. Сумата е за 10 000 лири, но застрахователите вече са подозрителни и не изплащат предишната застраховка, както и не приемат новата.

С името на Палмър са свързани още два смъртни случая - на Джордж Ейбли и на Леонард Бладън. Първият мъж се запознава с Отровителя от Ръгли в местната кръчма. Двамата си организират състезание по надпиване и около час по-късно Джордж е отнесен до дома му много пиян. Същата нощ той умира и подозренията веднага се насочват към Палмър, че го е отровил заради красивата вдовица. Така и не е доказано, че е имало престъпление.

Младият лекар се запознава на хиподрума с Леонард Бладън. Въпреки скорошното си познанство, той дава като заем на Палмър близо 600 лири. Много скоро след това, на 10 май 1850 г., умира в агония в дома на лекаря. В смъртния акт е записано, че причината е "нараняване на тазобедрената става, 5 или 6 месеца, абсцес в таза". Вдовицата на починалия открива, че са изчезнали дневниците му, в които той описва залаганията си. Също така тя споменава, че съпругът й е излязъл от вкъщи с голяма сума пари, от която липсвала немалка част след смъртта му. Предполага се, че в дневниците на Балдън фигурирал заема на Палмър и затова отсъствието им било изгодно за длъжника. Тази смърт отново не е разследвана и остава без последствия за лекаря.

Убийството на Джон Кук, за което е осъден Палмър

Историята разказва, че през ноември 1855 г. Уилям Палмър и неговият приятел 28-годишният Джон Кук са на конни надбягвания в Шрусбъри. Кук има късмет и печели солидна сума, докато Палмър губи доста пари. Вечерта щастливецът празнува на тържество, организирано от своя приятел, но внезапно здравословното му състояние се влошава. Той обяснява, че сякаш джинът, който пиел, изгорил гърлото му. На следващата сутрин Кук споделил пред други хора, че смята, че е отровен.

Успява да се възстанови, но отново се почувства зле, когато е в една компания след известно време с Палмър. Лекарят поема грижите за своя приятел, но след седмица той умира в мъки. През това време Отровителя успява да прибере парите му.

След смъртта на Кук вторият му баща прави всичко възможно, за да започне разследване и да се разплете случая. Палмър представя смъртен акт, в който познатият д-р Бамфорд е вписал, че леталният край е настъпил вследствие апоплексия. Местни лекари извършват аутопсия, на която присъства Уилям Палмър, но не като заподозрян, а като човек от гилдията. Той се блъска в колегата, който вади стомаха, от който трябва да се извлече стомашното съдържимо и да бъде изследвано. По този начин Отровителя от Ръгли компрометира ключово доказателство и екипът успява да запази много малка част от него.

Един от съдебните лекари се обръща за консултации към популярния по това време д-р Алфред Суейн Тейлър, виден токсиколог. Той го моли да проучи съдържанието на стомаха, с което разполагат. Д-р Тейлър открива несмъртоносно количество антимон, но поради недостатъчността на пробата не може да открие друго. На база на симптомите, които е проявил Джон Кук преди смъртта си, известният лекар прави заключението, че покойният е отровен със стрихнин. Неговият анализ дава повод да бъдат повдигнати обвинения на Уилям Палмър в убийство.

>>> Стрихнин и неговите соли

Делото се провежда в Олд Бейли в Лондон и продължава 12 дни, в които свидетелства Алфред Тейлър, както и хора, които са видели Палмър да купува стрихнин малко преди смъртта на Кук. Става известен и фактът, че при първия опит за отравяне на младия комарджия жената, която почиствала стаята, прибрала бутилка с джин. Тя отпила от нея и се разболяла тежко също като Джон Кук.

Защитата на Уилям Палмър обвинява Алфред Тейлър, че няма преки наблюдения върху ефекта на стрихнина при хората и че преди 20 г. е провеждал експеримент как влияе веществото върху зайци. Освен това адвокатите му канят експерти, които се опитват да оборят становището на видния токсиколог.

Прокурорът изтъква, че Палмър е попречил да бъде запазено като доказателство стомашното съдържимо на Кук и така е направил почти невъзможен анализа му. Той напомня на заседателите за специалността на обвиняемия и че тя му позволява да прикрие своите следи и го прави способен да убие с малко количество стрихнин.

Съдебните заседатели приемат доводите на прокурора и признават Уилям Палмър за виновен, присъдата му е обесване. До последно обвиняемият отрича да е виновен за смъртта на Кук. Пораждат се спорове дали решението е правилно, като се има предвид, че токсикологичния анализ на съдържанието на стомаха не е показал категорично наличието на стрихнин.

Осъждането на Принца на отровителите води и до още едно действие - телата на съпругата и на брат му са ексхумирани. Подходящо за изследване е само това на Ан, резултатите показват наличието на антимон. Палмър не е обвинен за други убийства.

На 14 юни 1856 г. в затвора Станфорд Отровителя е екзекутиран публично пред 30 000 души, погребан е в гробището на наказателната институция. Животът и смъртта му провокират създаването на множество литературни произведения, филми и произведения на изкуството.