Уилям Уайлд и приносът му в ирландската медицина на 19-ти век

От 1832г.

Знаете ли, че бащата на прочутия Оскар Уайлд – Уилям Уайлд, е бил медик, при това – един от известните ирландски лекари на деветнадесети век? И макар че Оскар, за разлика от татко си, е предпочел да не се изявява в медицинското поприще, двамата определено имат много общо с писането. А ако "останете" с нас в следващите редове, ще разберете какво имаме предвид.

Уилям бил роден в Килкийвин, в графство Роскомън, и бил най-малкият син в семейство от пет деца. Баща му Томас Уилс бил изявен местен доктор, а дядо му също имал "вземане-даване" с медицината. Началното си образование момчето получило в училището "Elphin Diocesan School", в Елфин. През 1832 година Уайлд започнал стаж в болницата "Доктор Стивънс" в Дъблин, при обещаващия хирург Ейбрахам Колс. Бъдещият лекар имал шанса да бъде обучаван още от умелите хирурзи Джеймс Кюсак и Сър Филип Крамптън и от лекаря Сър Хенри Марш. И понеже това не му било достатъчно, Уайлд посещавал и престижно частно училище по анатомия, медицина и хирургия в Дъблин. През 1837 година той се сдобил с докторска степен по медицина от ирландския Кралски колеж за хирурзи.

През същата година Уилям, заедно със свой пациент, предприел осеммесечно пътешествие до свещената местност, разположена между река Йордания и Средиземно море. Целта на пътуването била възстановяването на болния, като по време на круиза двамата посетили редица екзотични градове и острови. Надарен с безспорен писателски талант /който впоследствие предал на сина си Оскар/, ирландецът непрекъснато си правил записки за събитията, които му се стрували интересни. Впечатленията си "медикът-писател" събрал в книгата си "The Narrative of a Voyage to Madeira, Teneriffe, and Along the Shores of the Mediterranean", публикувана през 1840 година. Едно от местата, които ирландецът посетил и което оставило траен отпечатък в съзнанието му, определено бил Египет. При посещението си на египетска гробница Уайлд открил мумифицирани останки от джудже, които съхранил и занесъл в Ирландия. Специалистът бил необичаен колекционер на препарирани ибиси.

В Ирландия той можел да се похвали с изключително успешна медицинска практика. В Дъблин Уайлд управлявал собствена болница, специализирана в лечението на очни проблеми и заболявания на ушите. Уменията му в областта на oфталмологията били толкова ценени, че той дори бил назначен за очен лекар на самата кралица Виктория. В един момент от професионалната му кариера от хирургическите му способности се възползвал известният ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу. В работата си медикът често си партнирал с родния си син – Хенри Уилсън, който бил получил сериозно образование в Дъблин, Виена, Хайделберг, Берлин и Париж. Присъствието на Хенри в екипа на болницата давало възможност на Уайлд да делегира задълженията на сина си и да пътува. В едно от поредните си пътешествия той посетила Скандинавия. Кралят на Швеция Карл XV го удостоил с високия приз Северна Звезда, а в много скандинавски държави той бил приет с почести.

През 1853-та той бил назначен за очен хирург на кралицата на Ирландия – позиция, която се предполага, че била специално създадена за него. На следващата година Уилям получил рицарско звание, не толкова заради медицинските си постижения обаче, а заради дейното си участие в преброяването на ирландското население, иначе казано – в ролята си на отличен статистик. През 1845-та Уайлд станал редактор на дъблинския научен медицински журнал, където имал щастието и, разбира се – огромното удоволствие, да развихри писателските си умения на медицинска тематика, публикувайки завиден брой статии. Лекарят бил на мнение, че в архивите на болничните заведения /в които обичал да се "рови" от сърце/, може да се открие ценна медицинска информация, но също и статистическа такава.

След всичко казано до тук можем да твърдим, че Уилям Уайлд бил не по-малко интересна личност от сина си – Оскар, независимо от факта, че не се сдобил с толкова голяма популярност.