Упадък в развитието на медицинската наука и разцвет на народната медицина и суеверието по нашите земи

От 1651г.

Завладяването на българските земи от османските турци почти изолира древните българи от културния свят, а заедно с това и от развитието на медицината в Западна Европа през 15-18 век. Това създава предпоставки за дълбоко вкореняване на народната медицина, наложено от огромната нужда, и нейното навлизане в практиката на населението с многобройни отражения и до днес. В нашите земи проникват само инцидентно някои влияния от напредъка на науките и общата култура.

През 17 век в Рим се отпечатва (1651 година) книжка под надслов "Абагар", съставена от Филип Станиславов, българин от с. Ореше, Свищовско, католически  мисионер в България, по-късно никополски епископ. "Абагар" е първата печатна новобългарска книга, в която се прави опит да се пише не на традиционния  консервативен език, употребяван до тогава, а на жив български език, макар че този стремеж е достигнат в твърде относителна степен. Опростен е и правописът - напълно са премахнати еровете в края на думите. Книгата представлява малък сборник с молитви и е едно оригинално поучение против суеверието. Названието произлиза от легенда за едеския цар Авар, поместена в книгата. Сюжетът на тази легенда е обикновена пропаганда на религията, чието поставяне редом с поучения против суеверието сочи до каква степен църковните служители са приемали религията и религиозните чудеса за обикновена действителност.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина