Упойващите вещества в ислямския свят – част 3

От 1500г. до 2013г.

Всяко общество си има свои възгледи относно наркотиците и различните упойващи вещества. Например в древността имало земя – и то не приказна – в която човек можел да употребява всякакви наркотици, но една чашка кафе или една цигара се наказвали със смърт….

Персия, днешен Иран

Тютюнът се появява в Персия около 1600 г. и веднага е забранен от шаха: запалете само една цигара и ще ви отрежат устните и носа. Въпреки това по-късно той решава, че фискално отговорната политика повелява данъчното облагане на веществото, отколкото употребата на меч срещу него, което само може да облагодетелства държавата. По-късно синът му, който е почитател на виното и опиума, отново сменя политическия курс и започва да наказва пушачите по варварски начини: чрез изгаряне на кол, изсипване на стопено олово в устата или отрязване на носа и устните.

Първата ислямска персийска империя е основана през 1501 г. от банда персийски суфисти от Сафавидската династия, големи почитатели на алкохола. Главата на Сафавидите е известен с пиянските си странности и стил: пиел вино от бокал, направен от черепа на повален от него враг – чашата била позлатена и инкрустирана със скъпоценни камъни. През 1524 г. синът му поема управлението и след като се покайва за прегрешенията си, се отказва от виното и останалите удоволствия на плътта. Строгият деспот решава, че цялата империя трябва да последва богоугодния му пример и забранява употребата на алкохола, канабиса, проституцията, хазарта и хомосексуалността. Единственият ненаказан порок остава опиумът. Таверните, кръчмите и бордеите са сравнени със земята, а улиците стават целите червени от излятото вино и кръвта на посечените "престъпници". Един високопоставен чиновник, който е уловен да пие и да се забавлява с проститутки, е поставен в бъчва и е хвърлен от върха на едно минаре. Друг бил публично обесен с винена бутилка, вързана здраво около врата му, за назидание на всички.

Този фундаменталистки подход приключва със смъртта на шаха през 1576 г. Редуването на пълната забрана на интоксикиращите вещества с по-либерални закони продължава до свалянето на Сафавидската династия през 1722 г.

Кафето се появява в Иран през 1597 г. Кафенетата често се разполагат близо до джамиите, където праведните се социализират над чашка радост и сред облака дим от наргилето, преди и след молитвите. Въпреки това тези заведения се асоциират с "лошо" и "либерално" поведение, включително смесени танци, ереси, хомосексуализъм, проституция и политически размирици. В тези кафенета работят момчета между 10 и 16 години, полуголи или облечени като момичета, със златни тюрбани и колани, които освен да поднасят кафе, задоволяват и сексуалните нужди на клиентите. Въпреки че самото кафе не е поставено под възбрана, през 1645 г. започват тежки репресии срещу порока в кафенетата.

Както и в Османската империя, канабисът в Иран се възприема като наркотик, достоен за ниските класи и суфистите (мюсюлмански философи и монаси), които го използват, за да предизвикат мистични преживявания.

Опиумът е неразделна част от Персия още от времето на Александър Македонски (332-323 г. пр. н. е.). Въпреки епизодичните му забрани, употребата на опиума – както орално, така и пушенето му – е напълно асимилирана от цялото персийско общество, от суфистите, през селяните, до самия шах. Само духовните лица проповядват срещу "дяволското изкушение". Смята се, че майките издухвали опиумен пушек в лицата на бебета си, за да ги успокоят. Но това не трябва да ви скандализира, защото много майки от епохата на кралица Елизабет в Англия дават бира на бебетата си.

Пушенето на опиум води до значително увеличаване на броя на пристрастените, което се възприема като социален проблем. Зависимите са наричани "таряки", унизително нарицателно като "пияница".

Династията Пахлави (1925-1979) ограничава употребата на опиум през 1928 г., а продажбата на морфин без рецепта бива криминализирана през 30-те години. Шахът Мохамад Реза забранява опиума през 1955 г. Управлението на подкрепяния от САЩ шах се характеризира с интензивна вестернизация (привнасяне на западна култура), често за сметка на традиционната иранска култура. Алкохолът и канабисът са забранения плод за градския елит, а опиумът вече се определя като пропаднал и старомоден, подходящ за нисшите класи. Диктатурата на шаха игнорира незаконната консумацията на алкохол, но наказва строго употребата на опиум.

Надигането на провинциалното традиционно мнозинство срещу вестернизацията на интелектуалното малцинство води до ислямската революция през 1979 г., която отхвърля корумпирания и жесток режим на Пахлави и установява режима на Великия аятолах Хомейни, който е жесток по свой собствен начин. Новата теокрация въвежда тежки наказания за "западни" наркотици като алкохола, канабиса и хероина, но отново отваря пътя на употребата на опиума като част от традиционната иранска култура.

Въпреки това, хората, пристрастени към опиума, не получават зелена светлина. През 1969 г. е приет закон, който позволява ограничено отглеждане на опиум, предназначен за лечението на регистрираните зависими над 60-годишна възраст. До 1972 г. броят им е 100 000. В края на 70-те години е привнесен западният модел за справяне със заболяването и употребата на метадон. Но лечението прекъсва под управлението на Хомейни. Въпреки че много трафиканти са екзекутирани, зависимите са до голяма степен забравени, тъй като Иран е заета с кървавата война с Ирак. До 1989 г. над 200 000 наркомани са изпратени в трудови лагери, като през същата година се въвежда смъртна присъда за хората, заловени с повече от 1 унция хероин (28.34 гр.).

През 90-те години се наблюдава обрат – лечението на зависимите е възстановено. Днес в Иран хероинът и опиумът са по-евтини от дъвките и по-лесни за намиране от хляба и млякото. Правителството третира зависимите по-скоро като жертви на заболяване, отколкото като престъпници. Дори в затворите се прилагат програми за употреба на чисти игли и метадон. Въпреки това голяма част от употребяващите са пристрастени и много от тях използват опиума, за да затвърдят своята персийска идентичност и като бунт срещу ислямските канони.

Макар производството на опиум да е сведено до минимум, Иран е проводник на наркотиците, произведени в Афганистан и Пакистан. През 2013 г. 331 човека са екзекутирани по обвинения, свързани с опиати. ООН твърди, че през 2008 г. иранците са употребили 14 метрични тона хероин и 450 метрични тона опиум.

Към първа част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината