Употреба на лапада в староанглийската медицина от 9-ти век

От 900г.

Сигурно няма да ви изненадаме, ако ви кажем, че лападът, като средство за лечение, засилено присъства в англосаксонските медицински текстове и ръкописи. За употребата на растението, например, се споменава в прочутия документ "Bald's Leechbook", датиран приблизително от девети век. Вътре, освен обширна здравна информация, може да се открие и любопитна медицинска рецепта, която включва комбинирането на семена от лапад и ирландски восък. След провеждане на кратък магически ритуал, авторите на рецептата обясняват, че отварата трябва да се наложи върху раните на кон, пострадал при "elf-shot". Нарочно не превеждаме въпросния термин, защото направеният превод може да ви се стори леко фантастичен, имайки предвид факта, че става дума за комбинация от думите "елф" и "изстрел" /в буквален превод от английски език/. Все пак, някои историци смятат, че понятието е обобщаващо и с него се назовават група от заболявания. Специално в рецептата, терминът може да означава, че животното е окуцяло в резултат на конкретна причина.

Освен това, в ръкописа "Bald's Leechbook" се посочва още, че лападът /без да се конкретизира кой точно негов вид/ може да се употребява като добър лек срещу "water-elf" болести. Отново се приема, че става дума за група здравословни нарушения, към които се причисляват някои кожни проблеми; варицелата, дребната шарка и вероятно - "огънят на Сейнт Антъни" – народното название на т. нар. ерготизъм.

Не само в този текст, но и в редица други англосаксонски творби, лападът е сред често споменаваните лечебни растения. Листата му се препоръчват за облекчаване на отоци, а също и при опарване с коприва /практика, която произхожда именно от Великобритания/. Използват се най-лесно като се налагат върху засегнатото място.

В заключение, можем да кажем, че в староанглийската медицинска практика лападът бързо намира своето място и многократно доказва полезността и ефективността си.

Статията е част от историята на: