Употреба на афродизиаци сред инките

От 8.12.1440г.

Употребата на афродизиаците сред инките е свързана главно с процесите на стимулиране на плодовитостта. Демографският прираст е много важен за управляващите, защото така се увеличавал броя на войниците и работниците, ангажирани с честите военни кампании, поддържането на инфраструктурата - терасовидните земеделски площи, въжените мостови, пътищата и други. Използването на афродизиаците било в комбинация с магически ритуали. Древните индианци познавали и симуланти, имащи контрацептивни свойства, като някои от тях дори предизвиквали стерилитет. Тяхната употреба обаче била силно ограничена. Лечител, който съзнателно дава такова средство, извън допусканите изключения, е осъждан на смърт.

Видове инкски афродизиаци

Между растенията, които са прилагани за предизвикване за фертилитет е Anadenanthera colubrina (от семейството на мимозите). Някои рецепти с неговото участие са приблизително от 1435 година сл. Хр.

Надежден афродизиак от инките е лютата чушка (Capsicum annuum). Някои лечители дори предупреждавали за страничните ефекти при завишената употреба сред младежите в специални съвети, датиращи от 1440 година. Пиперът, съставен от стрити люти и обикновени чушки бил използван за подправка за ястия, на които също се приписвали свойства на стимулант. Други растения, описани като афродизиак са "cuchuchu", "siaya", на "tocoracas" и "itapallo" - това са диворастящи корени, тревни растения и храсти, от които инките изготвят средства за повишаване на либидото.

Едногодишното тревисто растение "мака" (Lepidium meyenii) е особено популярно като афродизиак сред инките. То може да се отглежда на по-голяма надморска височина и при по-ниски температури. Испанците през 17 век твърдят, че поради голямата приспособимост и "горещите" лечебни свойства, "мака" е сред основните виновници за нарастването на населението в провинция Chincha-cocha.
Растение, наречено pencácuc (Mimosa) се смятало за универсален мъжки и женски афродизиак.
Macho Huanarpo (Jatropha macrantha) е средноголямо дърво или храст, а силният ефект на праха от стволовете и кората му го правят много популярен сред инките. Днес техните потомци го наричат "перуанска виагра".

Средства с обратно действие и двойна употреба

В предколумбова Америка ползвали и средства за понижаващо либидото сред мъжете (анафродизиак). Испанският хроникьор Кобо от 17 век пише, че месеци преди военни походи на войниците се давали грудки от растението "mashua" (Tropaeolum tuberosum). Под неговото въздействие бойците можели да се съсредоточат върху военните действия и да не мислят за съпругите си.
Кобо описва и корени, които стимулират мъжката потентност, а потискат женската. Тe се наричат chutarpo (или huanarpo). Женският им аналог, huanarpo hembra (Cnidoscolus peruvianus), действал по обратния начин при мъжете и може да се използва като анафродизиак, отменящ действието на предишния.

Въпреки че ефектите от тези растения не са изследвани научно, инките са вярвали безпрекословно в действието им. Някои от тях (например Macho Huanarpo) все още се използва в съвременната народна медицина в страните от Южна Америка.

Статията е част от историята на:

• История на афродизиаците