Употреба на биологични оръжия от Съединените американски щати

От 1954г.

След края на Първата световна война американската армия признава войната с биологично оръжие за потенциална заплаха и за нейната сигурност. Майор Леон Фокс от медицинския корпус на армията съставя обширен доклад, констатиращ, че подобренията в областта на здравеопазването и хигиената правят биологичните оръжия неприложими и неефективни. През есента на 1941 г., преди присъединяването на САЩ във Втората световна война, мненията относно евентуална заплаха започват да се различават. Вследствие на това Американската академия на науките назначава комисия, която да проучи въпроса. Комитетът заключава през февруари 1942, че опасността от война с биологично оръжие е възможна, а САЩ трябва да намали своята уязвимост.
Президентът Рузвелт създава "War Reserve Service", за да се разработят защитни мерки срещу биологична атака. Разработва се тайна мащабна научноизследователска и развойна програма. Армията избира областта Кемп Детрик за построяване на желаните съоръжения през април 1943 година. До лятото на 1944 г., армията започва тестване на съоръженията в Хорн Айлънд, Мисисипи (по-късно се премества в Дъгуей) и Теър Хоут, Индиана. Правели се т.нар. "говежди торти", съставени от фураж за едър рогат добитък, заразен със спори на B anthracis. След като се произвеждали в Кемп Детрик "тортите" се изпращали във Великобритания, но никога не били използвани. Биологични оръжия не са произвеждани в заводите в Теър Хоут поради съображения за сигурност. След края на войната "War Reserve Service" се разпуска, но през януари 1946 се съобщава на военния секретар, че въпреки факта, че фокусът на програмата е да се защитава американския народ срещу биологична заплаха, САЩ трябва да има възможност да отвърне на удара, в случай че бъде атакуван с биологични оръжия. Фундаменталните изследвания, тяхното развитие и разработване продължава в Кемп Детрик.

Съединените щати проучили японската научноизследователска програма за биологични оръжия след Втората световна война. Японският военен лекар майор Широ Иший, виновен за смъртта на хиляди хора, върху които е изпробвано биологично оръжие получава амнистия за предоставяне на информация, получена от натрупания "практически" опит по време на биологичната война.

Когато избухва войната на Корейския полуостров през юни 1950 г. американските притеснения за развитието на Съветския биологичен арсенал се засилват. Възможността севернокорейците, китайците или руснаците да разполагат с непознато биологично оръжие кара САЩ да разшири програмата си. Създава се мащабно съоръжение за биопроизводство в Пайн Блъф, Арканзас. Новият завод се придържа към напреднали мерки за лабораторна безопасност и инженерни решения, позволяващи широкомащабна ферментация, концентрация, съхранение на въоръжението от микроорганизми, което се произвеждало. През 1951 г., първите биологични оръжия са били произведени.  Противопехотните боеприпаси, произведени през 1954 г. са заразени с бруцелоза. Въпреки това, американските военни никога не са използвали биологично оръжие. Агенцията на Централното разузнавателно управление разработва оръжия, съдържащи токсини, каквито са отровата от кобра отрова и сакситоксинът за специални операции под прикритие. Всички данни по отношение на тяхното разработване, развитие и внедряване са били унищожени през 1972.

Извършени са полеви тестове в САЩ между 1949 и 1968 г., за които широката общественост и тестовите субекти не били информирани. Най-малко 239 теста проведени сред американското въздушно пространство, включително в "Dugway Proving Ground", Юта, отдалечени обекти в Тихия океан, Минеаполис, Минесота, Сейнт Луис, Мисури, Базата "Eglin Air Force" във Флорида, Ню Йорк (Ню Йорк), Сан Франциско, Калифорния. Отделът за специални операции в Кемп Детрик провел по този начин изпробването на оръжията, за да проучи по-качествено поведението на аерозолите над големи географски райони, както и до колко пренасянето на заразата ще се влияе от разпада на аерозолните микроби, които били изложени на слънчевата радиация и климатичните условия. Повечето тестове,  включвали употреба на непатогенни микроорганизми като Bacillus globigii и Serratia marcescens. Със съдействието на Министерството на земеделието на САЩ се изолират няколко открити територии, за да се проведат тестове с патогенните Coxiella burnetii, Francisella (Pasturella) tularensis. Конкретната територия е базата "Eglin Air Force", като се цели да се изучат жизнеспособността и патогенността. Противоречиви проучвания включват тестове, определящи дали афроамериканците са по-податливи на Aspergillus fumigatus, както е се е наблюдавано при Coccidioides immitis. Това се е случило през 1951 при неинформирани работниците на "Norfolk Supply Center" в Норфолк, щата Вирджиния, на които са дадени да пренасят щайги, заразени със спори на Aspergillus.

През 1966 г. американската армия провежда експерименти под прикритие в метростанцията на Ню Йорк Сити. Електрическите крушки били пълни с Bacillus subtilis var niger. Пуснати са по релсите на метрото, за да се подобри разпространението чрез подлезната система. Подобни тестове са проведени с помощта на вентилационната система на метрото на New York City и Пентагона.

Първият мащабен тест за аерозолна уязвимост, проведен в залива Сан Франциско през септември 1950 демонстрира здравните проблеми, които се предизвикват от B globigii и S marcescens. Единствено огнище предизвиква 1111 случаи на зараза с S marcescens (Chromobacterium prodigiosum), предизвикваща инфекция на пикочните пътища. Много хора търсят помощ в университетската болница  "University Hospital Stanford", където един от случаите прераства във фатален за пациента ендокардит. За подобни огнища не е докладвано от други болници на Сан Франциско.

През 1952 година армията тайно свиква цивилни и експерти от академичните среди, занимаващи се с общественото здраве, като целта е да се стигне до заключение по отношение на възможната връзка между "огнището Станфорд" и програмата за тестване. Публичното разкриване на тестването на програма в "Washington Post" на 22 декември 1976 година. Сената на САЩ провел изслушвания през 1977, които довели до остра критика от обществото, обвиняващо управляващите за продължителната употреба на S marcescens, който предизвикал епидемично заразяване. Въпреки това доклад на Центъра за контрол на заболяванията и превенцията от 1977 година заключава, че при 100те огнища на S marcescens, не е установен нито 1 случай на заразяване с пуснатия нарочно щам 8UK (biotype A6, serotype O8:H3, phage type 678) от военната програма по изпитванията. Други доклади от 1970 г. обаче констатират наличието на връзка между инфекцията от S marcescens и програмата за тестване. По всяка вероятност през 1950 случаят в Станфорд представлява "блестящ пример за вътреболнична инфекция", произтичаща от опортюнистични патогени имащи висока вирулентност.

Програмата на САЩ по разработване на биологично оръжие включвала модерни технологии, гарантиращи биобезопасността на технологиите и процедури, спазвали са се стриктно предпазните инженерни и медицински мерки за противодействие, съхранявали са се ваксини. Въпреки това са констатирани 456 професионални инфекции и три смъртни случая (два от антракс през 1951 г. и 1958 г. и един случай на вирусен енцефалит през 1964 г.). За тях се съобщава във Форт Детрик. Нивото на заразяване (по-малко от 10 инфекции за един милион души), часовете на работа (в рамките на съвременните стандарти на Националния съвет за безопасност) определят, че заболеваемостта и смъртността сред хората, работещи с биологично оръжие е по-малка от работещите в други лаборатории. Потвърдено е съществуването на 48 инфекции, които са без фатални последици, предизвикани по време на производството и тестването на американското биологично оръжие.

След 1954 г., новосформираното звено "Medical Research Unit" във Форт Детрик започва да провежда проучвания, независими от тези, извършвани от "химическия корпус" за разработване на ваксини и терапии, защитаващи хората от атаки с биологично оръжие. Изследователите започват да използват доброволци през 1956 г. като част от Конгреса одобрява тази програма, наречена "Operation Whitecoat". Тази експерименти с доброволци са запомнени от историята на медицината като образец за етика и хуманна употреба на научните изследвания. Войници с добро чувство за дълг към страната си често се включват в изследванията, а участието им е стартирало с даването на личното им информирано съгласие. Програмата започнала през 1973 година.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие