Употреба на въздуховодите за обдишване на Лъмбард и Милър

От 1912г.

Приемът на анестезия може да се отрази по различни начини върху човешкия организъм, а понякога упойката влияние и върху способността на пациента да диша нормално. Анестетиците могат да отпуснат мускулатурата на езика до такава степен, че фаринкса да блокира въздушния поток. Изкуствените дихателни въздуховоди предоставят нормален приток на въздух към пациентите, за да могат да дишат, когато са под упойка по време на операция.

Д-р Джоузеф Лъмбард (1865-1942) е специализирал анестезиология в началото на 20-ти век. Той е бил един от първите членуващи в организацията, която впоследствие се е превърнала в Американското анестезиологично общество. През 1912 година медикът представя своя въздуховод, действащ подобно на "контролер на езика". Устройството е имало отвори в двата си края. Конструкцията на въздуховода правела видима гъвкавата тръба, което не позволявало на пациента да я захапе по случайност. В Европа дихателните въздуховоди на Лъмбард понякога били наричани погрешно "дихателни тръби Майо". Но в действителност д-р Лъмбард е работил в Ню Йорк и не е бил свързан по никакъв начин с братята Майо.

Д-р Албърт Милър (1872-1959) също е бил сред най-ранните специалисти по анестезиология. Той разработил някои новаторски техники и е съдзал няколко анестезиологични организации. През 1918-1919 година медикът е бил председател на Американската асоциация на анестезиолозите, а по-късно е започнал да членува в "International Anesthesia Research Society". През 1918 г. той модифицирал въздуховода на Лъбард, обвивайки отдалечения край на металната конструкция. Въздуховодът на Лъмбард и модификацията на Милър били популярни и се използвали в анестезиологията в продължение на повече от петдесет години.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици