Употреба на джинджифила в историята на древногръцката и древноримската медицина до 70 г. пр.Хр.

От -70г.

Джинджифилът е тропическо растение, произхождащо от Азия. То можело да бъде открито в цяла Африка и в някои части от Арабския полуостров, много преди хората да са се отказали от идеята, че светът е плосък.

Историята на лечебната употреба на джинджифила сред древните гърци и римляни твърди, че растението е донесено от Индия. Данни, касаещи лечението с джинджифил са съхранени в европейските регистри, датиращи от 11 век. Мореплавателят Марко Поло е споменал за растението по време на посещението си в Азия през 1280 г.

Най-видните медици и учени на Древността - Диоскорид, Гален, Плиний са превърнали ароматния джинджифил в обект на интензивни проучвания, подтикнати от желанието им да откриват нови методи за лечение на своите пациенти. Откритието на свойствата на билковите лекарства в историята на медицинската наука се постигало бавно, а знанията често били придобивани с цената на много опити, проби и грешки.

В трактата си, озаглавен "De Materia Medica" Плиний Стари е описал влиянието на свойствата на джинджифила върху пациентите. "De Materia Medica" е древноримска фармакопея и енциклопедия на билките и лекарствата, които могат да бъдат приготвени от тях. Документът е съдържал около 600 растения и е написан между 50 и 70 г.пр.Хр. В творбата си, медикът твърдял, че джинджифилът подобрява храносмилането, има загряващо действие идори може да се ползва като противоотрова.

Според историята на римската медицина лечебното действие на джинджифила е било полезно при третирането на някои чревни паразити, а древноримските лекари се опитвали приготвят лекарства с джинджифил, за да подобрят превенцията срещу чумните епидемии.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с джинджифил в медицинската наука