Употреба на лавандулата от римляните

Проучвания на историци сочат, че римляните започват да използват лавандуловото масло като лекарство, в различни козметични продукти, предназначени за къпане и масажи, за ароматизиране на помещения, а също и в кулинарията още около 60 година. Древният народ почитал целебните и антисептични качества, както и репелентния ефект на красивото лилаво цвете.
Първото писмено сведение, касаещо лечебните употреби на лавандулата е дело на гръцкия военен лекар Диоскорид. Римляните често са наемали гръцки лекари, защото ценели високо медицинските има познания. Диоскорид е служил на император Нерон. Една от основните задачи на медика била събирането на лечебни растения от различни райони на Средиземноморието. Той ги описвал подробно и систематизирал информацията за медицинските цели и действието им. Медикът е считан за автор на емблематичния петтомен труд, озаглавен "De Materia Medica". Диоскорид пише, че лавандулата се приема вътрешно за облекчаване на храносмилането, при главоболие и болки в гърлото. Външно растението се използвало за почистване на рани, изгаряния и лечение на кожни заболявания. Римските войници често носели със себе си лавандула за превързване на рани след военните действия. С билката често са се застилали подовете на болниците, за да се ароматизира и дезинфекцира помещението.

Лавандулата е описана в Библията, под името нард (nard). Наименованието произхожда думата нардус (nardus), която е заимствана от името на древносирийския град Наарда (Naarda). В Евангелието на Лука пише, че: "Тогава Мария взе един литър миро от нард и помаза нозете на Исус, и отри нозете му с косата си; и наоколо се изпълни с благоухание от мирото.”

Статията е част от историята на:

• История на лавандулата в медицинската наука