Употреба на лавандулата през дванадесети век

От 1151г.

Германската монахиня Хилдегард от Бинген (1098-1179) е основателка на манастирите  Рупертсберг (през 1150 година) и Айбинген (през 1165 година). Тя е автор на множество богословски, ботанически и лекарствени текстове. Сред тях се включват и които включват „Physica”, занимаваща се с природните науки и „Causae et Curae”. Хилдегард е автор на два трактата по медицина и естествена история. Те са написани в годините между 1151 и 1161. Все още могат да се разгледат ръкописните копия на нейните трудове, което показва, че тези произведения са били изключително четени и са се радвали на огромно влияние. "Physica" е енциклопедичен труд, описващ характеристиките на елементите, срещащи се в природата. Най-дългият и най-мащабен раздел съдържа информация за медицинските ползи и събирането на повече от 200 билки. "Causae et Curae" каталогизира четиридесет и седем болести според техните причинители, симптоми и лечение. Хилдегард изброява над 300 растения, но най-вече подчертава медицинската и физиологичната теория, дава и информация за немалко билкови лечения. Тя е добре запозната с лечебната сила, включваща практическото приложение на множество тинктури и билки.

Хилдегард включва и лавандулата в писанията си. Монахинята пише, че билката е подходящо средство за ароматерапия. Тя пише, че: "Който прибави и пие често лавандула към горещо вино, разтворено във вода и мед, ще намали болката в черния дроб, белите дробове и гръдния кош. Напитката ще направи чисти мисълта и разположението на духа. Нейният аромат прочиства погледа."

Статията е част от историята на:

• История на лавандулата в медицинската наука