Употреба на микробиологично оръжие през Първата и Втората световна война от Германия

От 1915г.

Раждането на науката бактериология през 19 век предоставя научната техническа основа за създаването на съвременни програми за разработка на биологични оръжия, чиито жертви са описани от историци на медицината.  Хагските конвенции от 1899 и 1904 забраняват използването на "отрова или отровни оръжия", въпреки че изричната употреба на микробиологични оръжия не е конкретно упомената. Германия започва първата известна научна, държавно спонсорирана програма за разработване на биологични оръжия по време на Първата световна война (1915 година), а немските шпиони предприемат насочват вниманието си  към Съединените щати преди САЩ да вземе страна във войната. Съюзниците закупили американски впрегатни животни за военна употреба, а германските агенти заразили тези животни с шап и антракс, докато били в очакване на пратката. Германците провели подобни операции в Румъния, Русия, Норвегия и Аржентина. Били направени опити да се парализира производството на зърно в Испания чрез заразяване на пшеницата с гъбички, но те не постигнали успех. Германската биологична военна програма през Първата световна война се разглежда с особен интерес от историята на медицината поради няколко причини: това е първата национална  програмата, крепяща се на научна основа, това е първият потвърден случай за употреба на биологични агенти за умишлени военни цели. Германската програма е планирала мащабна (стратегическа) биологична атака, която е насочена основно към неутрални, невоюващи страни, целеви култури, животни, но не и хора.

За разлика от японските усилия по време на Втората световна война, немската офанзивна програма за разработка на биологични оръжия никога не се реализира (те не се ползват срещу хора). Проучванията, касаещи предизвикване на експериментални инфекции при затворници били извършени предимно, за да се проучат и разработят ваксини, сулфонамидни антибиотици.

Съобщава се, че Хитлер издава заповеди, забраняващи разработка на биологични оръжия. С подкрепата на високопоставените нацистки партии обаче, германските учени започват изследвания за направата на биологични оръжия.
Полските лекари използвали разработването на ваксина и серологични тестове, демонстрирайки на историята на медицината добър пример за "биологична защита". Учените знаели, че ваксинацията с убити Proteus OX-19 ще доведе до фалшиво-положителни резултати на теста за тиф на Weil-Felix. Полските медици, инокулирани местното население с убити Proteus ОХ-19, за да се създаде псевдоепидемия от тиф. С помощта на разузнавачи германската армия избягва областите, за които изглежда, че са обхванати от тиф. Жителите на тези райони били пощадени от депортиране в концентрационни лагери.

Непотвърдена историческа информация свидетелства, че полските бойци от съпротивата, провеждали биологична война срещу нацистките окупационни сили, включително чрез използването на писма, заразени с Bacillus anthracis, които предизвикали случаи на кожен антракс сред Гестапо. Съобщавало се за случаи, при които се използвали гранати, замърсени с ботулинов токсин, предоставени от британските специални сили. Част от тях били предназначени за убийството на Райнхард Хайдрих, нацистки губернатор, командващ окупираната Чехословакия. Заплахата от начало на биологична война преди реалното настъпване на Втората световна война кара Великобритания да се запаси с ваксини и серуми, съставяйки извънредна лабораторна система за обществено здраве. "Говежди торти", състоящи се от фураж за едър рогат добитък, замърсен с B anthracis били проектирани да се пускат от самолети в окупирана Европа. Целта била да се предизвикат епизодични огнища на антракс сред добитъка, което на свой ред ще индуцира глад. "Говеждите торти" били предназначени за стратегическо икономическо оръжие, а не за пряка причина за антракс при хората.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие
• Развитие на медицината по време на Втората световна война