Употреба на нони от тихоокеанските народи

За ядливите лечебни тропически растения, сред които е нони се счита, че са пренесени  от предшествениците на полинезийските народи като лечебно средство и питателна храна, когато са мигрирали от Югоизточна Азия преди 2000 години. Сред 12-те най-често срещани лечебни растения, които са донесли, плодовете на нони придобили бързо популярност, тъй като се използвали като средства за третирането на различни заболявания и за поддържане на цялостното добро здраве.

Нони е общо наименование на Morinda citrifolia, наричана още индийска черница, ба-джи-тиан, ноно, нону, сиренов плод, нау от различните култури по целия свят. Твърди се, че растението има широк спектър от ползи за здравето (влияе положително при лечение на рак, инфекции, артрит, диабет, астма, хипертония и облекчава болка). Полинезийците използвали всички части на растението в техните лекарствени средства или като багрило за някои от традиционните си дрехи. Корените, стъблата, кората, листа, цветове и плодове на растението влизали в различни комбинации на около 40 записани и съхранени и предавани от поколение на поколение рецепти за направата на билкови лекарства. Освен това, корените от нони били използвани за производството на жълто или червено багрило, докато плодовете се консумирали като здравословна храна.

Съществуват немалко полинезийски истории за герои и героини, които използвали нони, за да устоят на периоди на пагубен глад. Има една приказка за героят Камапуаа, богът на прасетата, който се влюбил в Пеле, богинята на вулканите. Той се подиграл с Пеле в песнопение. Предполага се, че песента толкова засегнала Пеле, че очите й станали огнени, тя толкова се ядосала, че го предизвикала на битка.

Друг мит на народа Тонга разказва за бога Мауи, който се върнал към живота като по тялото му поставили листа от нони.

Статията е част от историята на:

• История на употребата на нони в медицинската наука