Употреба на опиумния мак като афродизиак в миналото

От -3000г.

В културно отношение, макът е сред растенията, чиято употреба е вплетена в медицинската история. Освен като суровина за приготвянето на билкови медикаменти, фармакологичните свойства на растението са намерили още едно любопитно приложение – макът се е използвал като афродизиак. Сокът и семената на тази билка се считали за средство, повишаващо либидото и при жените, и при мъжете.

Маковите афродизиаци в миналото

Семената от мак се прибавяли към смолата, извличана от главичките на растението в древността, за да се създаде приятна за двойките атмосфера при горенето на твърдото вещество. Освен това, малките сиви семенца се използвали като съставка в някои известни афродизиаци (като например „bhang”- билкова напитка, приготвяна от смелени на паста семена от мак, пъпки и листа от канабис; макови електуарии – билкови препарати, смесени с плодови сиропи; „Rasayana”- нарицателно за всички билкови лекарствени препарати с антиоксидантни свойства, използвани в Аюрведа за поддържане на доброто здраве и дълголетие).

Маковите афродизиаци, датиращи от началото на модерния период в Европа, били познати сред населението на Стария континент, но се ползвали с лоша слава. Те били причислявани под общия знаменател – „мазила” на вещиците и любовните оракули.  

Няма как употребата на мака като афродизиак да е била толкова популярна в миналото, ако растението не се е ползвало още от дълбока древност. Още повече, културната история и митологията „свидетелстват”, че градинският и опиумният мак (Papaver somniferum)  определено не са се появявали като екзотични растения в билковите градинки на хората в миналото.

Според данните на авторите Димбълби („The Palynology of Archaeological Sites” , 1978 година)и Хардуич („Farming” от 1899 година) в периода на новокаменната епоха, сънотворният мак се отглеждал като подправка и като средство за добиване на опиумен тамян.

Шумерски плочи с клинопис (от около 3000 г. пр.н.е.) документират ранната употреба на растението. В древните артефакти макът е наричан „растение на късмета”. Асирийците наричат билката „namtilla”, "растение на живота", което е ползвано като афродизиак (според труда на Томпсън от 1949 година „Analysis of wood charcoals from  selected prehistoric contexts at Radley, Barrow Hills”.

От написаното до тук не можем да потвърдим дали действително макът действа като афродизиак, или не. Можем да бъдем убедени в друг факт – и в миналото, и в настоящето хората нерядко се нуждаели (и се нуждаят) от лекове за различни сексуални тревоги (включително страхът от недобро представяне в леглото), както и от средства, повишаващи фертилността.

Статията е част от историята на:

• История на афродизиаците