Медицинска употреба на прополиса от древните народи

От 1010г.

Фактът, че действието на прополиса е било познато древните гърци, красноречиво е доказан от самото име на пчелния клей. Хипократ, бащата на медицината е препоръчвал употребата на ароматния пчелен продукт при лечението на язви и рани.

Има немалко съхранени древни доказателства, касаещи лечебната употреба на прополиса. Известният гръцки философ Аристотел е бил запленен от идеята да наблюдава отблизо работата на медоносните насекоми. За съжаление, пчелите "не искали" да споделят с него своите "тайни" и непрекъснато саботирали наблюдението на философа, запушвайки пукнатините на кошерите си с непрозрачен тъмен материал, който вероятно е прополис (това описание е направено в книгата на Г. Рансом "Свещената пчела").

Древните перси, гърци, римляни, араби и инките използвали прополиса и разчитали на неговите биологични свойства. В Рим, където бил създаден култ към пчелите и пчелните продукти, прополисът се търгувал на по-висока цена от меда, тъй като пчелният клей се използвал за направата на лекарства, нужни по време на военните походи.

Авицена (един от най-видните изследователи и практици в историята на медицината) през 11-ти век е наблюдавал, че прополисът: "има свойството да се "изтегля" върховете от стрели и да почиства раните."

Във Франция, думата "прополис" започнала да се използва през 15 век в ръкописите на Амброаз Паре. Пазарите на прополис се радвали на огромна популярност в Русия и Германия в края на 19 век. Пчелният клей станал много популярен и често използван медикамент с антибактериални свойства, които подпомагали заздравяването на раните и ги предпазвал от възпаление. През 19 век започнало производството на мехлеми, пластири, лосиони от прополис

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука