Употреба на сомноформ в анестезиологията
От 1901г.
Акценти
|
Сомноформ е комбинация от три течни анестетици - метил хлорид, етил хлорид и етил бромид. Използван е предимно за стоматологични и други амбулаторни процедури до края на 20-те години на миналия век. Сместа започва да се употребява в началото на 20 в. заради по-трайния си ефект в сравнение с етил хлорида, приложен самостоятелно.
Създаването на сомноформ и представянето му като идеалния анестетик
След появата на етера и въвеждането му като общ анестетик се наблюдава непрекъснат стремеж за разработване на идеалния упойващ газ. В началото на миналия век представите за съвършения анестетик били анестетичен газ с бърза инхалационна индукция и бързо действие при спешност, който може да бъде доставен без тромава апаратура, както и да е ограничен по отношение на токсичността.
Сомноформ, като смес от три летливи изпарения, е предназначен да осигури мощна ефикасност с ниска опасност от странични ефекти. Анастетикът е разработен от д-р Жорж Ролан, директор на Стоматологичния факултет в Бордо. Той за първи път представя своето откритие на конгрес на Френската асоциация за напредък на науките на 10 септември 1901 г. Зад идеята на д-р Ролан да комбинира трите добре познати лекарства стои намерението всяка от съставките да прояви типичния за нея ефект, без да са налице характерните неудобства и същата степен на опасност на отделното лекарство. Например метил хлоридът допринася за бързината на индукцията на общата анестезия, етил хлоридът е подходящ за поддържане на анестезията, а етил бромидът - за следоперативна аналгезия.
Сомноформ бързо е приет като идеалния начин за обща анестезия по време на кратки операции. Дори така се рекламира - американските му дистрибутори E. de Trey & Sons от Филаделфия го представят като "идеалната обща анестезия за стоматологични и малки операции". Също така се прилага толкова лесно, че се смята за излишно човекът, който го използва, да е преминал медицинско обучение. Наблюдава се стабилен пулс при сомноформна анестезия, като дълбочината й за кратко се увеличава след махане на маската, което е полезно и удобно при стоматологични процедури.
Развенчаването на лекарството
С течение на времето обаче ентусиазмът по отношение на сомноформ бързо спада. Установява се, че той не е съвсем идеалния анестетик и не отговаря на съвременната дефиниция за това понятие, защото се оказва, че е токсичен. Реномето му е накърнено и от обвиненията срещу E. de Trey & Sons от страна на правителството на САЩ. Те са признати за виновни за неправилно етикиране на продукта по Закона за чистите храни и лекарства от 1906 г., тъй като предлаганият от тях сомноформ не съдържа етил бромид. С годините се променят характеристиките на идеалния анестетичен газ, които започват да включват и незапалимост. Това е още една причина лекарството да отпадне от употреба. То започва да се използва все по-ограничено, докато не е напълно изоставено в началото на 30-те години на миналия век.
Какво се е ползвало преди при зъбобол
Преди газовите и инжекционни анестетици в стоматологията са се ползвали локални, които се прилагали върху кожата, лигавицата или самия зъб. Почти всички анестетици са били естествено срещащи се в природата билкови продукти.
Традиционни медицини като китайската, индийските Аюрведа и унани, японската кампо, африканската и аборигенската в Австралия и всяка една, запазена от отделните народи, са съхранили рецепти и препоръки за облекчаване на болка. Специално лечението на зъбобола в миналото често е намирало решения в суеверия, молитви и билки.
Древните цивилизации предлагат варианти за справяне с болката в зъбите. Скрибоний Ларгус, лекар на император Клавдий, изготвя списък на билкови лекарства - De Compositione Medicamentorum Liber, съдържащ и рецепти против зъбобол. Той препоръчва екстракт от петопръстник, смесен с вино.
Гръцкият военен хирург Диоскорид, който също добре познава и използва растенията за медицински цели, притъпява неприятното усещане от болни зъби с вода за уста, направена от корен от хиосциамин, ерусалимски дъб, пелитория, бяла ружа, живовляк, цвят от индийско орехче и каперси, сварени в оцет. Той изготвя петтомен труд, озаглавен Materia medica, който съдържа подробни описания на 1000 лекарства от животински, растителен и минерален произход.
В по-близко време, през 15 в., Бартоломей Монтаняна от Падуа намалява зъбобола с разтвор за изплакване на устата от камфор, сварен в оцет. Питър Форестус, наричан холандския Хипократ, прилагал през 16 в. следната рецепта - лъжица пипер, хризантема и стафизагрия, заедно с мед и алкохол, смесени върху гореща пепел и поставени в зъба.
Едно то най-използваните и трайни смеси срещу зъбобол е карамфиловото масло, съчетано с камфорово масло и накапано в отвора на зъбната кухина.
>>> Опиумният мак и употребата му в миналото
Болкоуспокояващите качества на опиума са добре известни още от древността, но свързаните с него рафинирани химикали, например морфин, са открити чак през 19 в. През 1806 г. Фридрих Вилхелм Сертюрнер изолира алкалоид от опиума и го назовава "морфий" на гръцкия бог на съня Морфей, тъй като веществото предизвиква състояние на сън. След това името е променено на морфин. Кокаинът е извлечен от растението Erythroxylon coca през 1855 г. от Фридрих Гедке, а през 1860 г. немският химик Алберт Ниман успява да получи по-пречистена форма. Десетилетия наред кокаинът се употребява като локална упойка и се влага в различни "лечебни" напитки. Кокаиновият хидрохлорид, смесен с равни части фенол и ментол, се използва като ефективно решение при зъбобол. Понастоящем локалните анестетици, прилагани в стоматологията, съдържат 20% бензокаинов гел и 5% лидокаинов крем.
Статията е част от историята на:
Коментари към Употреба на сомноформ в анестезиологията