Употреба на юкаина като локален анестетик

От 1895г.

Юкаинът е локален анестетик. Местните анестетици са лекарства, използвани за обезболяване на малки участъци, както и по-големи области по тялото. Когато се инжектира в или близо до нервите, локалните анестетици прекъсват предаването на болкови сигнали към мозъка.

Юкаинът е един от първите изкуствени заместители на кокаина. Той се синтезира за пръв път около 1895 от немския химик Георг Мерлинг (1856-1939). Анестетичните качества на лекарството са описани за пръв път през 1896 година от д-р Джетано Винчи от Берлин. На следващата година, д-р Винчи въвежда по-малко дразнещия препарат, наречен "Beta Eucaine", или "Eucaine-B". По тази причина оригиналната формула става известна като "Alpha Eucaine", или "Eucaine A".

Производител на двете форми е германската фармацевтична компания "Schering & Glatz". Юкаинът се използва предимно за хирургично обезболяване на очите, ушите, носа и гърлото, както и в стоматологията. Употребата на лекарството продължава до 1930 година.

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука