Употреба на теста Хогбен за установяване на бременност в Англия през 50-те години на миналия век

От 1955г.

Може да ви се стори твърде странно, но не много отдавна във времето, през 50-те години на миналия век, в Англия тестването и, съответно - установяването на ранна бременност, съвсем буквално е зависело от… жабите. Тогава специалистите в лабораторията на Националната здравна служба в Утфорд, намираща се на около 30 км от Лондон, всеки ден инжектирали земноводни от вида Xenopus laevis с урина, за да проверят по този начин дали притежателката на съответната проба е била бременна или не. Въпросната, необичайна от съвременна гледна точка процедура, била известна с наименованието тест на Xenopus или още тест на Хогбен (по името на един от откривателите му).

Механизмът на проверка бил прост: ако се наблюдавала положителна реакция, повишените нива на т. нар. човешки хорион гонадотропин в урината, женската жаба произвеждала стотици яйцеклетки. Любопитното е, че към днешна дата Xenopus е известен като животински модел в биологията на развитието, който се прилага все още в някои лаборатории по света – за хормонална стимулация, чрез която да се предизвика отделянето на яйцеклетки. До 60-те години на миналия век тестът на Хогбен бил официално признат и действащ тест за бременност на Острова. Преди него в процедурата били използвани женски мишки и зайци. При тях обаче, за да се наблюдават промени в репродуктивната им система, те следвало да бъдат умъртвени и да им бъде извършена дисекция. Жабите, от своя страна, били за "многократна" употреба, можели да бъдат отглеждани в аквариум. В известен смисъл Xenopus направил практиката за диагностициране на ранна бременност по-масова.

Лабораторията в Уотфорд била един от трите специализирани центрове в структурата на Националната здравна служба (другите два били в Единбург и Шефилд), които получавали проби от урина за установяване на бременност. Същите пристигали от всички краища на Англия и били изпращани от лекари и от болнични заведения. Британската Асоциация по семейно планиране също отглеждала колония от въпросния вид жаби за такава цел в лондонска лаборатория. При определена такса, експертите на асоциацията тествали урината на пациентите на всеки медик, независимо от причината, заради която е било пожелано да се реализира съответната проверка. Националната здравна служба, от друга страна, се страхувала, че лабораториите им ще бъдат залети със заявки от жени, любопитни да проверят състоянието си, затова се опитали да ограничат свободното предлагане на въпросната услуга, а именно – тя да се извършва само по медицински показатели, по спешност.

На лаборантите оставала честта да инжектират жабите, да разчетат резултатите от теста и да докладват на специалистите. Сигурно се досещате, че работата по такъв проект била повече от необичайна и самите кадри, въвлечени в него, искрено се затруднявали да обясняват с какво точно се занимават, когато им се налагало да го правят. Освен това, справянето със мобилността на животните и с тяхното " хлъзгаво покритие" не било по-малко предизвикателство.

За кого била ползата от установяването на бременността с въпросния метод е трудно да се каже. Едно е факт: "жабешкият тест" днес е само любопитен момент в историята на медицината.