Употреби на алое вера в медицината от 15-ти век

От 1494г.

Петнадесети век ознаменувал символичното начало на един много динамичен период за европейските държави, който заслужено останал в историята под името Велики географски открития. Именно от тогава (та чак до 18-ти век), много кораби от Испания, Португалия, Холандия, Франция и Великобритания, започнали да кръстосват по море, да откриват непознати кътчета и да разширяват представите на своите народи за света.

Точно така жителите на Стария континент научили за съществуването на алое вера, а много бързо след това – и за силните му лечебни свойства. В този ред на хронологически събития, смята се, че не кой да е, а йезуити от Испания били тези, които "представили" растението в Новия свят, в Централна Америка, Калифорния, Флорида и Тексас.

В първоначалните испански мисии били въвлечени свещеници, които добре познавали свойствата на зеления познайник и често си позволявали да лекуват с негова помощ. Някои от тях дори изминавали повече от 80км пеша, за да доставят растението, където е било необходимо и да облекчат страданието на болния. Съвсем логично, когато се установявали за по-дълго време някъде, мисионерите се стараели винаги да имат на разположение алое вера в градината. Тук може би ще е любопитно да споменем, че болдивкото заслужено бил наричан "растение за спешна помощ", а неговата хилядолетна биография категорично оправдала въпросното прозвище.

По време на второто пътуване на Христофор Колумб до Америка през 1494г., в писмо на неговия лекар д-р Диего Алварес Чанка, се споменава: "Ние, докторите в Испаньола използваме вид алое, което расте тук". Самият Колумб веднъж заявил: "Четири растения са абсолютно задължителни за добруването на човека: пшеницата, гроздето, маслината и алоето. Първото го храни, второто издига неговия дух, третото му носи хармония, а четвъртото го лекува".

Казано накратко, европейците установили, че зеленият герой наистина заслужава тяхното внимание и, че той може да свърши отлична работа по отношение грижата за здравето. Пред желанието им да го използват обаче се появил един сериозен проблем: транспортирането му отнемало време, което пък намалявало неговите лечебни характеристики. Оксидативният стрес нямал намерение да "прости" дори на алое вера, лишавайки го от качествата и ефективността му, което накарало много медици на Стария континент да изоставят употребата му и да се доверят на различни медикаменти в практиката.   

Доста по-късно, чак през 70-те години на 20-ти век, щели да бъдат разработени техники, които да позволят, чрез използване на естествени съставки и студено пресоване, да бъде съхранен гелът от алое. Малко по-късно, специалисти открили и как да разделят алоина от кората, който, както може би ви е известно, се слави със слабително действие.

Така, пътят на алое вера като суперлек бил открит, а днес на пазара могат да се открият хиляди лечебни продукти с негово участие. 

Статията е част от историята на:

• История на алое вера в медицинската наука