Уред за прием на анестетици на д-р Денис Джаксън от 1914 година

От 1914г.

Д-р Денис Д. Джаксън (1878-1980) получава докторат по фармакология през 1908 г. Той завършва медицинското си образование през 1913 г. По това време повечето анестетици били прилагани както с помощта на ръчни инхалатори, така и с апарати за прием на анестезиологични газове. Впоследствие било въведено ново поколение уреди за прием на анестетици, комбиниращи различни смеси от азотен оксид, кислород и току-що въведеният в медицинската практика етер.

През 1914 г. Джаксън е въвел нов дизайн на анестезиологичните апарати, който давал възможност на пациентите да вдишва повторно собствения си въздух, доставяйки си и кислород. Този дизайн намалявал значително дозата на упойката, което повишавало значително безопасността и разходът на анестезията.

Две години по-късно той описал още по-опростен апарат. Той наподобявал на модифицирана „торта”, покрита с гумена „шапка”, изпълнена течност, абсорбираща въглеродния диоксид. Анесттичната пара и кислородът се насочвали в съда чрез две малки тръбички, разположени странично.

Приемът на анестетици чрез затворена система станал популярен, едва когато д-р Ралф Уолтърс описал собствения си апарат за прием на анестетици, действащ като абсорбер на въглероден диоксид през 1924 г. Откритието му било публикувано в списание „Current Researches in Anesthesia & Analgesia”. Тези абсорбери на CO2 сега са част от всяко съвременно устройство за инхалационна анестезия.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици