Уроскопията като древен метод, подпомогнал разбирането на медиците за болестта диабет

от 02 фев 2017г., обновено на 23 авг 2023г.

В нашето съвремие диабетът е добре познат на обществото и отлично проучен от научна гледна точка. Известно е, че това заболяване не позволява на тялото да регулира правилно количеството глюкоза в кръвта и причинява поражения на сърдечносъдовата, неврологичната, отделителната системи. Ако липсва адекватно лечение и контрол на нивата на кръвната захар, може да доведе и до преждевременна смърт. Макар днес диабетът да не е страшната присъда, какъвто е бил преди стотици и хиляди години, продължава да бъде сериозно предизвикателство пред лекари и пациенти.

Още от древността хората имат своите първи впечатления и наблюдения върху диабета. Разбира се, те не са можели да си обяснят процеса на възникване и развитие, виждали са само крайните резултати. В началото сигналът, че нещо не е наред, че даден човек има здравословен проблем, винаги е била урината. Благодарение на уроскопията древните лечители описват своите наблюдения върху телесната течност при диабетици.

Първи свидетелства за връзката диабет-урина

Първата следа, свързана с описание на симптоми и с опити за лечение на заболяването диабет, се намира върху древен папирус, открит в Египет. Болестното състояние е наречено "прекомерно уриниране" и лекарите предлагат рецепта, с помощта на която да бъдат овладени симптомите. Папирусът на Еберс е написан около 1550 г. пр.н.е. и е наименуван на немския египтолог Георг Еберс, негов откривател. Египетските лечители предлагат във вода, колкото една мерителна чаша, да се сварят бъз, прясно мляко, влакна от растението асит, бира, зелени фурми и цвете от краставица, като водата трябва да е от езеро за птици. Съмненията на древните лекари били, че това, с което хората се хранят, и прекаленото отделяне на урина (полиурия) са свързани по някакъв начин. Днес знаем, че това е така и затова е известно, че леченията, които се провеждали, не са ефективни.

Захарният диабет (diabetes mellitus) е разпознат като заболяване в миналото в резултат на подозрително високото количество урина, което пациентът отделя и поради тази причина първоначално е бил определян като болест на пикочните пътища. Уроскопията (анализиране на урината чрез вкус, обоняние и цвят) като древен метод за диагностициране на болести е изиграла голяма роля за идентифицирането на болестта.

Повечето запазени медицински текстове от древността пазят сведения за състоянието, наречено полиурия. Днес знаем, че тя може да бъде симптом на различни състояния и затова не може да се каже със сигурност нейното споменаване с какви точно заболявания са свързвали древните лекари. По-конкретни свидетелства, описващи захарния диабет, се срещат в индийски текстове от 5 в. пр.н.е., в които се говори за хора, отделящи прекомерно количество урина, изпитващи силна жажда и губещи тегло. Освен това телесната им течност била "медена урина", много сладка на вкус. В тези текстове се казва още, че болестта, характеризираща се с тези симптоми, по-често се срещала сред богатите хора, които приемали по-големи количества зърнени храни, ориз и сладкиши.

Смята се, че Деметрий от Апамея (1-2 в. пр.н.е.) измисля наименованието "диабет", което на йонийски значи "преминаване през сифон". Терминът прехвърля значението си и на латински, където остава да значи само "сифон". В основата на образното назоваване стои алюзията с големия обем течност, който преминава през тръба - по същия начин силната жажда, която изпитват болните, ги кара да поемат много вода, която после излиза като обилно количество урина.

В началото на 2 в. сл.н.е. Аретей от Кападокия използва термина "диабет", придружен с първото точно клинично описание на заболяването: "страдание, което не се среща много често, представляващо разтапяне на плътта и крайниците в урина..., животът е кратък, отвратителен и болезнен..., неутолима жажда..., бъбреците и пикочният мехур никога не спират да произвеждат вода..., може да е нещо пагубно, произлизащо от други болести, които атакуват пикочния мехур и бъбреците".

В древните текстове сладкият вкус на урината при диабет се отдава на преминаването на абсорбирана вода и хранителни вещества в непроменен вид в телесната течност. Учените по това време не могат да обяснят защо на вкус урината е сладка. Гален (129-200 г. сл.н.е.) определя, че диабетът е заболяване на бъбреците и такова е схващането чак до 18-19 в. Чак през 1674 г. лекарят Томас Уилис за първи път установява, че има връзка между полиурията и сладостта на телесната течност и това е характерно за едно заболяване - диабета. Той го нарича захарен диабет (diabetes mellitus), като mellitus на гръцки означава "като мед". Уилис не разбира защо урината е със сладък вкус, предполага, че тази сладост се появява първо в кръвта. Днес е известно, че причината за по-особения вкус на урината при диабетиците се дължи на глюкозата в кръвта, която преминава в урината, тъй като не може да се обработи от организма поради пълна или частична липса на инсулин.

След 17 в., когато уроскопията вече не се използва като метод за диагностициране на заболявания, навлизат нови и по-успешни практики, издигнати на по-научно ниво. Чрез изследвания и лабораторни тестове започват да се доказват и изясняват различни болестни процеси не само за диабета, но и за много други заболявания.

Статията е част от историята на: