Начало История на медицината Уроскопията като древен метод, подпомогнал разбирането на медиците за болестта диабет

Уроскопията като древен метод, подпомогнал разбирането на медиците за болестта диабет

От 1637г.

Уроскопията като древен метод, подпомогнал разбирането на медиците за болестта диабет  - изображение

Когато чуем думата диабет вниманието ни се насочва или към Световния ден за борбата с това заболяване (14 ноември), или към годината, в която през 20 век в Европа е открит инсулина. Въпреки това, областта, в която болестта е описана за пръв път около 1500 г. пр.Хр., е Древен Египет.  

Около 6 век пр.Хр., индуският лекар Сушрата описал болест, наречена "медена урина". Той нарекъл така мистериозното по това време заболяване не толкова заради цвета на урината, а заради вкуса й. Освен това, той отбелязал, че течността привличала мравките заради характерния й сладникав вкус.

Терминът диабет достигнал до нас благодарение на древните гърци, въпреки че това заболяване не било често срещано в тяхната култура. Древноримският медик Гален (129-210) пък се фокусирал върху друг симптом - прекомерното уриниране, разглеждайки диабета като бъбречно заболяване. Той го нарича "диария на урината". Състоянието е много добре познато и на ислямския лекар Ибн Сина (980-1037), който предоставил изчерпателен списък на симптомите (най-същественият от тях е, че при изпаряване урината оставяла сладникав остатък, чиято консистенция била подобна на меда).



В Европа, връзката между сладкия вкус на урината (като симптом на диабета) била направена много по-късно. Това вероятно се дължи на факта, че в Европа диабетът бил рядкост, а медиците на Стария континент вероятно са се позовали на знанието на Гален, който считал състоянието за болест на пикочната система. Във всеки случай, през 17-ти век д-р Томас Уилис отбелязал, че диабетът - известен също като "зловредното уриноотделяне" бил "виновен" за появата на „урина с меден или захарен вкус”.

Учудващ е фактът, че това заболяване не било идентифицирано от лекарите на Стария континент, а практики като, например, уроскопията били популярни в Европа още от Средновековието. Освен това, в някои медицински източници могат да се открият изображения на лекари, държащи в ръцете си колби с урина. Още повече – смятало се е, че тази течност отразява точния здравословен статус на пациентите, защото тя имала пряк контакт с всички вътрешни органи в тялото, а според древните медици цветът й зависел от моментното състояние на четирите хумори. Урината сама по себе си често се използвала за лечение на заболявания (като подагра и епилепсия) и играела важна роля в алхимията.

 

При уроскопията цветът, консистенцията, вкусът и мирисът на уринните проби внимателно се изследвал в специални колби и се сравнявал със специална диаграма, описваща характеристиката на тази телесна течност при конкретни заболявания.

С течение на времето уроскопската практика ставала все по-мистериозна и сложна, докато лекарите не започнали да изискват само уринна проба, за да поставят диагноза. От гледна точка на пациентите било ясно, че тези „прегледи” излизали много по-евтино, отколкото домашните посещения. Популярността на уроскопията обаче привлякла вниманието на шарлатаните и хората, желаещи да печелят от страданието на околните. Така, до края на 17 век практиката буквално излязла извън контрол. „Лечителите”, които я практикували твърдели, че могат да кажат какви са възрастта и полът на пациента и как ще се развие ходът на неговото заболяване. Някои дори казвали, че може да се предскаже бъдещето на хората чрез сродна на уроскопията практика, наречена уромантика.

Такива очевидни злоупотреби с пациентското доверие, логично, довели до масови ответни реакции. През 1637 година, Томас Брейн публикувал книга, осмиваща преувеличените твърдения за "диагностичната" мощ на уроскопията. Той се подиграл и на хората, извършващи процедурата, наричайки ги находчиво "пиш-пророци". Доктор Брейн бил доста квалифициран за времето си лекар. Били изминали само 10 години от началото на практиката му, когато публикувал творбата си "The Pisse prophet or certain pisse-pot lectures". Неговата книга изразявала разочарованията на лекаря, практикуващ медицина през 17 век.

Открито нападната от д-р Брейн и други негови привърженици, упоскопията претърпяла значителен упадък след 17-ти век, въпреки че извършването на анализи на уринни проби си останало ценен диагностичен метод за лекарите.

По ирония на съдбата, що се касае до диабета, пиш-пророците са имали известно право – ключът към изясняването на естеството на заболяването действително се криел, образно казано, в урината. През 1772 г. д-р Матю Добсън, работещ в "Liverpool Infirmary" установил, че сладостта на урината се дължи на захарта в нея. За щастие на лекарите, живели през 19-ти век напредналите химични анализи премахнали необходимостта от провеждането на дегустации като средство за определянето на нивата на захар в урината.

Въпреки подобряването на диагностиката и по-напредналите разбирания на заболяването, третирането на диабета останало забележително "вярно на принципите си" от най-ранни времена до 20 век, а те били: поставянето на болестта под контрол и спазването на определена хранителна диета. След като било изяснено значението от поддържането на оптималните нива на кръвната захар диетата затвърдила присъствието си като важен фактор в контрола на съвременната болест. Въпреки това, хората с диабет трябвало да почакат до момента на отриването на инсулина в 20-ти век като ефективен метод за лечение на това състояние.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://blog.wellcomelibrary.org/2013/11/diagnosing-diabetes-a-wee-taste-of-honey/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаМедицински изследванияЛеченияБотаникаСнимкиЛайфстайлАлтернативна медицинаЛюбопитноЗдравни съветиНовиниХранене при...Клинични пътекиИнтервютаХрани и ястияАнкетиТестовеДиетиСпортОрганизацииЗаведенияЗдравни проблемиСпециалистиПроизводители