Успехи на хомеопатията в САЩ до 1920 година

От 1825г.

Германският лекар Самюел Ханеман въвежда термина хомеопатия, като нарицателно на своята система за алтернативно лечение от гръцките думи „homois”, която означава подобен и „pathos”, която означава болест. Думата хомеопатия за пръв път се появява в печата чрез статия, публикувана през 1807 г. Лечебната система на Ханеман постига най-голямата си популярност през 19-ти век.

Хомеопатията на Самюел Ханеман е въведена в Съединените щати през 1825 г. от Ханс Грам, който е ученик на Ханеман. Първото хомеопатично училище в САЩ отваря врати през 1835 г., а 9 години по-късно се появява и първата медицинска асоциация по хомеопатия на САЩ. Американският хомеопотичен институт е създаден в началото на 19-ти век, а впоследствие се появяват и десетки институции, обвързани с Ханемановата хомеопатия в Европа и Съединените щати. До края на 1900 г. са открити 22 хомеопатични колежи, а специалистите практикуващи хомеопатия в САЩ били 15 000.

Тъй като медицинската наука и практика от 19 век се позовавала на неефективни и често опасни лечения, пациентите на хомеопатите нерядко имали по-добри резултати от лечението си, от тези, лекувани от традиционните лекари от онова време. Хомеопатичните препарати, дори да са били неефективни, то било почти сигурно, че няма да „доведат” пациентите до фатален изход. Щастливо обстоятелство за традиционната медицина е, че относителният успех на хомеопатията през 19 век е довел до преустановяването на някои неефективни и вредни лечения, каквито са кръвопускането и прочистването, проправяйки път за ефективната медицина, базирана на науката.

Една от причините за нарастващата популярност на хомеопатията била именно, че при лечението на хора, страдащи от инфекциозни епидемии от болести през 19-ти век в хомеопатичните болници смъртността е по-ниска отколкото в конвенционалните болници. От самото си основаване, обаче, хомеопатията е търпяла критики от традиционната лечебна наука. Сър Джон Форбс, лекар на кралица Виктория, заявил през 1843 г., че изключително малките дози на хомеопатията са редовно осмивани и заклеймявани като безполезни. През 19-ти век американският лекар и автор Оливър Уендъл Холмс също е бил сред отявлените критици на хомеопатията.

В началото на 1842 година той публикува есето „Homœopathy and Its Kindred Delusions”. Членовете на Френското хомеопатично общество наблюдавали тенденцията през 1867 година някои водещи хомеопати на Европа не само изоставят практиката на прилагане на безкрайно ниски дози, но те изказвали открити нападки срещу нея. Последното училище в САЩ, в което се преподавала хомеопатия е затворено през 1920 г. Така успехът на хомеопатията в Америка бил преустановен.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията