Устройство за съдов достъп на Ал Голдинг

От 1979г.

Aл Голдинг и неговите колеги (от Лос Анджелис) разработват през 1979 година "въглеродно устройство за транскутанен достъп при хемодиализа" (CATD), станало по-известно като „копче” за съдов достъп. При него, за да се достигне до кръвта на пациента, нуждаещ се от хемодиализа, вече не е нужно да се прави пункция с игла. Устройството се състои от два компонента: стъкловиден въглероден порт за достъп, запечатан с коничен полиетиленов  щифт, политетрафлуороетиленова присадка, прикрепяща се сигурно и плавно към порта. Това устройство е доста скъпо и не успява да придобие особено топъл прием в медицинските среди.

Д-р Ф. Шапиро (Минеаполис, САЩ) описва направата на друг тип "копче". Устройството е подобно на това на Голдинг, през 1983 г., а д-р Дж. Уелингтън (Oтава, Канада) се опитва да имплантира това специфично медицинско приспособление на пациенти, но резултатите са разочароващи. Само няколко групи използват тези устройства, а опитът с тях е ограничен.

Първият доклад за новопоявила се ангиографската техника е публикуван от Дейвид Ергюн през 1979 година. Носи заглавието: "Хибридна компютъризирана флуороскопска техника за неинвазивно изграждане на сърдечносъдови изображения". По-късно, тази техника е адаптирана, за да се визуализират артериовенозните фистули и простетични мостови присадки.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа