Усъвършенстване на мерките за справяне с инфекциозните болести от 1919 година

От 1919г.

След 1919 година санитарните условия в страната ни се подобряват значително и се въвеждат много по-ефективни средства за борба със заразните състояния. В крайна сметка, постепенно започва да се изгражда действаща система за регистриране на точния брой на покосените от различни инфекции. До края на 40-те години на миналия век у нас се разкриват още двадесет отделения по инфекциозни болести. През 1939 година пък в столицата врати отваря общинска уединителна болница, постройката на която е нова. Както говори и названието на медицинския център, целта му е там да се настаняват само заразени пациенти, с което да се предотвратява разпространението на болестта.

Все пак, заболеваемостта продължава да поддържа високи равнища, а епидемиите са чести предизвикателства пред поддържането на добър здравословен профил на населението. През 1932 година 391 софиянци се разболяват от коремен тиф, заразените в Кюстендил са 21 (в периода 1936г.-1937 г.), като и двете епидемии имат воден произход. В Шуменския регион през 1938-та българите се борят с епидемия от папатациева треска. По-рано, през 1928 година, се наблюдават огнища на епидемичен менингит в София и в Плевенско.

Добрата новина е, че борбата с холерата дава резултати, а последният случай на холера у нас датира от 1921 година. Вариолата окончателно "напуска" страната ни седем години по-късно, а причината за това определено трябва да се търси в задължителното администриране на противоавриолната ваксина.

Като всяка война, Втора световна война създава благоприятни обстоятелства за избухването на нови епидемии. Тогава обаче най-висока е заболеваемостта от петнист тиф – не само сред войниците, но и сред цивилните граждани. Д-р А. Подвързачева съобщава в съхранени записки, че целият капацитет от легла в столичната Общинска инфекциозна болница е зает от пациенти с петнист тиф – степента на разпространение също е много висока. В периода от 1941–1942 г. в столицата "върлува" епидемичен менингит с менингококова етиология – най-вече сред малките деца.

Една от "редовните" за страната ни заразни болести остава маларията, която ще задържи своята "топ позиция" почти до края на века. Много са и пациентите, които страдат от нейната най-тежка - церебрална, форма.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: humnews

Статията е част от историята на:

• История на заразните заболявания в България