Начало История на медицината Усъвършенстване на методите за контрол на болката при децата до края на миналия век

Усъвършенстване на методите за контрол на болката при децата до края на миналия век

От 1985г.

Усъвършенстване на методите за контрол на болката при децата до края на миналия век   - изображение

Няма две менения по въпроса за това, че науката почива на точни оценки и измервания. В този ред на мисли, добре е да се има предвид, че до последните три десетилетия на миналия век, за да разберат дали и доколко едно дете изпитва болка, специалистите си служили най-вече с нестандартизирани, в по-голямата си част – описателни, проучвания. През 60-те години емпирични изследвания пък потвърдили и отколешното съмнение на учените, че плачът на пеленачетата не е безпредметен, а е провокиран от някакво конкретно неразположение, което ги тормози, и, че той се отличава със специфични спектрорафски характеристики. Оказало се още, че плачът за болка, за глад и за страх биха могли да бъдат разграничени един от друг от професионално обучени в областта наблюдатели, както и чрез подробен спектрографски анализ. Нещо повече, експертите "уловили" поведенчески и спектрографски разлики в риданията за болка на здравите доносени новородени, на близнаците измежду тях, както и на новородените с неврологични увреждания.

През 1985-та американският специалист Л. Стар обърнал внимание и на факта, че когато хлапето усеща болка, тя /което звучи съвсем логично/ се изписва на лицето му – чрез характерно свиване и движение на веждите, ноздрите и долната устна. Наблюдението за важността на тези лицеви характеристики много скоро било използвано в разработката на специални скали за отчитане на степента на болезнените чувства при най-малките. Всъщност, през 70-те и 80-те години били създадени първите измерващи педиатричната болка системи, а малко по-късно – и тези, базирани основно на лицевите сигнали за болка. В допълнение, редица специални измервателни инструменти, отчитащи поведенческите характеристики на децата били разработени и одобрени /както за новородени, така и за малчугани с увреждания/, основно - в постоперативен контекст. Полезността на тези скали се доказала недвусмислено във времето; те дали възможност да се установи доколко успешни и ефективни са обезболяващите средства, използвани в манипулациите, извършвани върху деца.

Във връзка с повишаване контрола на болката при най-малките, медиците започнали да се занимават със специални нейни области, както и с начините за овладяването им като: изгарянията, онкологичната болка, артрита и други. А през последните десет години от века фокусът бил насочен много повече върху социалния и културния контекст на педиатричното страдание и ролята на родителите, ангажирани с нелеката задача да разчитат навременно болезнените сигнали при децата им.

Снимка: everystockphoto

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://oxfordmedicine.com/view/10.1093/med/9780199642656.001.0001/med-9780199642656-chapter-1#med-9780199642656-bibItem-30

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаСоциални грижиНовиниЗдравни съветиОрганизацииСпециалистиЗаведенияАлтернативна медицинаНормативни актове