Усъвършенстване на методите за контрол на болката при децата до края на миналия век

Няма две менения по въпроса за това, че науката почива на точни оценки и измервания. В този ред на мисли, добре е да се има предвид, че до последните три десетилетия на миналия век, за да разберат дали и доколко едно дете изпитва болка, специалистите си служили най-вече с нестандартизирани, в по-голямата си част – описателни, проучвания. През 60-те години емпирични изследвания пък потвърдили и отколешното съмнение на учените, че плачът на пеленачетата не е безпредметен, а е провокиран от някакво конкретно неразположение, което ги тормози, и, че той се отличава със специфични спектрорафски характеристики. Оказало се още, че плачът за болка, за глад и за страх биха могли да бъдат разграничени един от друг от професионално обучени в областта наблюдатели, както и чрез подробен спектрографски анализ. Нещо повече, експертите "уловили" поведенчески и спектрографски разлики в риданията за болка на здравите доносени новородени, на близнаците измежду тях, както и на новородените с неврологични увреждания.

През 1985-та американският специалист Л. Стар обърнал внимание и на факта, че когато хлапето усеща болка, тя /което звучи съвсем логично/ се изписва на лицето му – чрез характерно свиване и движение на веждите, ноздрите и долната устна. Наблюдението за важността на тези лицеви характеристики много скоро било използвано в разработката на специални скали за отчитане на степента на болезнените чувства при най-малките. Всъщност, през 70-те и 80-те години били създадени първите измерващи педиатричната болка системи, а малко по-късно – и тези, базирани основно на лицевите сигнали за болка. В допълнение, редица специални измервателни инструменти, отчитащи поведенческите характеристики на децата били разработени и одобрени /както за новородени, така и за малчугани с увреждания/, основно - в постоперативен контекст. Полезността на тези скали се доказала недвусмислено във времето; те дали възможност да се установи доколко успешни и ефективни са обезболяващите средства, използвани в манипулациите, извършвани върху деца.

Във връзка с повишаване контрола на болката при най-малките, медиците започнали да се занимават със специални нейни области, както и с начините за овладяването им като: изгарянията, онкологичната болка, артрита и други. А през последните десет години от века фокусът бил насочен много повече върху социалния и културния контекст на педиатричното страдание и ролята на родителите, ангажирани с нелеката задача да разчитат навременно болезнените сигнали при децата им.

Снимка: everystockphoto

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата