Утвърждаване на хематологията и трансфузиологията в страната ни в първата половина на 20 век

От 1922г.

В страната ни хематологията и трансфузиологията са формирани като автономни научни и практически приложни медицински области в първата половина на 20-ти век. Националните добре обучени и обичани хирурзи, съдебни медици и специалисти (Г. Москов 1922 г., В. Моллов - 1925-1938 г., Ас. Хаджиолов - 1932 г., Г. Капитанов 1930-1933 г., Ал. Пухлев - 1933-1940 г., П. Алтьнков - 1935-1940 г., К. Ноев 1955 г., К. Чилов - 1940-1958 г.) не само утвърждават кръвопреливането и хематологията до достигнатата степен на тогавашните медицински постижения, но и обучават следващите специалисти в тези нови за страната ни области.

Първият български кръводарителен център отваря врати у нас през 1933 г. Ръководител на медицинското заведение е д-р Г. Капитанов, а първата организация на кръводарителите е създадена от П. Алтьнков през 1940 г. Само една година по-рано Главната дирекция на народното здраве формира първия курс по кръвопреливане, предназначен за ръководителите на хирургичните отделения на държавните болници, а през 1940 г. стават факт първите правилници по кръводаряване и кръвопреливане. През 1958 г., цели осемнадесет години по-късно се поставя и началото на безвъзмездното кръводаряване в страната.

Водещите медицински структури по хематология и трансфузиология у нас са Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Разположена е в столицата. Наред с нея функционират и Националният център по трансфузионна хематология в София (НЦТХ), както и хематологичните клиники към медицинските университети и Военно-медицинската академия.

Именно благодарение на тези лечебни заведения българските хематология и трансфузиология започват да се развиват и утвърждават в страната ни след първата половина на 20 век.
 
По статията работи: Виктория Милова