Факти, обрисуващи основни събития в историята на сфигмоманометъра

От 15.9.1881г.

Сфигмоманометърът е медицински апарат, отчитащ кръвното налягане. До преди 1700 година методите за отчитането на кръвното налягане били несигурни и неубедителни. Век по-късно медик предложил на лекарското общество основният дизайн на сфигмоманометъра, който от своя страна позволявал точно и коректно измерване на кръвното налягане в клинични условия.

Тази нова възможност за медицинско наблюдение позволява на изследователите да въведат понятия като средни стойности на кръвно налягане, обмислили се последствията от ниските или високите му стойности и ефектите от начините на хранене.

Първи методи за отчитане на кръвното налягане

Първото отчитане на кръвното налягане е направено през 1773 година от физиолог, проявяващ интерес към кръвообращението. Стивън Хейлс вмъква куха тръбичка, свързана към стъклена епруветка с дължина около 12 фута в шийната артерия на кон. Нивото на кръвта по тръбичката се повишава до 9 фута.

Това е надежден индикатор за кръвното налягане. Устройството на Хейлс е наречено манометър. Въпреки многото подобрения, които са направени по външния вид и устройството, методите за измерване на кръвното налягане запазват високата си степен на инвазивност до 1881 година. Все още до тогава се изисква поставянето на тръбичка в артерията.

Поява на сфигмоманометъра

През 1881 Самуел Ритър фон Баш, който е лекар във Виена съставя облика на сфигмоманометъра, следвайки изследванията на Карл фон Виерорд, който предложил през 1850 година неинвазивен метод за отчитане на кръвното налягане, но то се отчита единствено ако пулсът е спрян.

Баш използва гумен накрайник с крушовидна форма, който е пълен с вода, оказваща натиск върху артерията, докато пулсът вече не можел да се отчете и изчезва. Гуменият накрайник е свързан към живачен манометър, който измервал налягането на течността. Интензивността на това налягане, необходимо, за да се премахне пулсът отчита като реалната стойност на кръвното налягане.

Значение на дизайна на апарата на фон Баш

Устройството на д-р Карл Ритер фон Баш става първия неинвазивен и преносим метод за отчитане на кръвното налягане. Чрез този апарат има възможност да се измерва единствено систоличното кръвно налягане, което може да се дефинира като натиска, който се упражнява от сърцето в момента на съкращение. Последващите подобрения на фон Баш отстраняват този недостатък.

През 1896 г. Шипионе Рива-Рочи и Ленърд Хил публикуват отделни статии, в които описват въвеждането на маншет, който се поставя около ръката. Той се изпълва с въздух чрез помпа, за да се спре пулсът. Това позволявало уеднаквеното налягане да се разпространи по артерията.

Руският лекар Н.С. Коротков пръв използва стетоскоп, за да проследи звученето на пулса в артерията в момента, в който налягането, упражняващо се от маншета се освобождава. Медикът съобщава, че при отчитане на налягането, когато пулсът затихва, се констатирало диастоличното кръвно налягане, а сърцето се отпуска. След направеното откритие на Коротков, при измерване се отчита както систоличното, така и диастоличното кръвно налягане.

В съвремието се използват три основни типа сфигмоманометри – живачни, с барометър, действащи с помощта на въздух под налягане, и цифрови. Без значение от вида на апарата,  при измерване на кръвното налягане винаги нивата се отчитат в милиметри живачен стълб (mmHG).

Статията е част от историята на:

• История на сфигмоманометъра