Фактори, довели до появата на инсулина през 1922 година

Връзката между лечебния потенциал на панкреатичните секрети и диабета била представена пред медицинската общественост за първи път през 1889 година от двама германски физиолози (Оскар Минковски и Джоузеф фон Меринг), работещи в университета в Страсбург. Изследвайки какъв ефектът на панкреасните секрети върху метаболизма на мазнините, те направили пълна панкреактомия на лабораторно куче, само за да открият, че животното развило заболяване неразличимо от диабета.

Двадесет години по-рано германският студент по медицина, Пол Лангерханс открил две автономни системи от клетки в панкреаса: тази на ацините, за която той знаел, че произвежда панкреатичните храносмилателни секрети и още една, чиято функция била непозната за него. Тези клетки, Лангерханс оприличил на малки струпвания, подобни на островчета, "плаващи" на малки групи сред ацините.

През 1901 година американският патолог Юджийн Опи, работещ в Университета "Джон Хопкинс", открил каква е връзката между дегенерацията на тези клетки, които били наречени "Лангерхансови острови", и появата на диабет. Благодарение на експериментите и усилията на гореспоменатите, а и на много други изследователи, "сцената" била вече подготвена за откриването на инсулина - хормоналната антидиабетна терапия.

Статията е част от историята на:

• История на Сър Фредерик Грант Бантинг