Фактори, оформили и подпомогнали развитието на византийското лечебно изкуство от 4 до 9 век

В епохата на ранния феодализъм Византия съумяла да изпревари Западна Европа в достиженията си в областта на материалната и духовната култура. По време на хилядолетното си съществуване (до XV в., когато бива завладяна от турците) тя се отличавала от нея с по-голямото и отчетливо развитие на търговията, занаятите и цялостният си икономически напредък.

Византия била пряка наследница на античната наука и култура: тя получила в наследство знанието на културните средища като Атина и Александрия. Главната заслуга на Византия и на източноправославната църква била запазването на тази древна култура в епоха, в която Западна Европа се намирала в икономически и културен застой. Затова и най-изтъкнатите представители на византийската медицина от IV до VII в. Юлиан Орибасий (326-403 г.), Етий Амидийски (от Амида, VI в.), Александър Тралски (VI в.) и Павел Егински (от с. Егина до Атина, VI -VII в.) били известни като съставители на медицински енциклопедии, в които било събрано и запазено за поколенията богатото наследство от древността (Ю. Орибасий бил автор на 70-томна, А. Тралски на 12-томна, а А. Амидийски на 16-томна медицинска енциклопедия). В тези ценни документи изтъкнатите византийски лекари са описали и своите оригинали възгледи, открития и методи на лечение. Редица произведения на византийските лекари, към които се отнася и съчинението на Никола Мирепс за лекарствата са станали известни на Западна Европа през XIII в., а в средата на IX в. във Византия се създала висша школа — университет, в която се преподавала и медицина.

През IV в. в Кападокия (Мала Азия) и на други места се основали големи манастирски болници, развивала се и манастирската медицина. Много от служителите на православната църква се отдали на лечебна дейност. В началото на IV в. в Сирия придобили известност 16 калугери-лекари, сред които били и канонизираните по-късно братя Козма и Дамян. Византийските болници служили като образци на лечебни заведения в другите страни от Изтока, а впоследствие и на Запада.