Фактори, подпомогнали появата на дефибрилацията

От 1970г.

Внезапната сърдечна смърт се счита за причина за почти една четвърт от всички смъртни случаи. Едно от първите описания на камерно мъждене и връзката му с внезапната сърдечна смърт е направено от британския физиолог Джон Макуилям, който е бивш ученик на известния Карл Лудвиг.

Историята за това как съвременната медицина и технологиите започват да работят съвместно, за да се осмислят и открият нови начини за защита от сърдечното мъждене, е изключително поучителна. Тя започва с употребата на удивителни лекове, които изглежда предхождат откритието на самото състояние. След това тази история се преплита с готиката, съпровождана от ужасяващите експерименти, провеждани върху екзекутирани престъпници и се развива благодарение на усъвършенстването на разбиранията за електроенергията и сърдечната патофизиологията. Успешното развитие на историята на дефибрилацията е подпомогнато от откритията в областта на кардиопулмоналната медицина и интензивното лечение. Дефибрилацията, като животоспасяващо лечение съхранява съвкупност от уроци, разпространявани от поколения академични преподаватели и открития, станали възможни благодарение на сътрудничеството между хирургията и електротехниката. Въпреки това, историята на животоспасяващата манипулация изобилства и от примери за големите пропуски, причинени от неразбирателство и други фактори. Много ключови открития биват предшествани от периоди на стагнация, а други са разработени и усъвършенствани и развити доста по-късно.

Успехът в приложението на дефибрилацията е свързан с този на немалко научни области и медицината, а ключовата цел на хората, открили ползата от тази манипулация, е да се промени скептичното обществено мнение, което често е тласкано до пределите на своята търпимост, защото експериментите с пациенти често завършват фатално. Въпреки това, появата на дефибрилацията разкрива интригуващ преглед върху тривековните промени в историята на медицината и обществото.

Според много мнения, началото на животоспасяващата процедура е поставено, когато по-консервативните медицински пристрастия към изцяло фармацевтичните методи на лечение започват да бъдат измествани от разнообразните и успешни хирургични интервенции. Съществуват три основни ключови фактора за успеха в развитието на дефибрилационните изследвания в средата на ХХ век. Сред тях са по-доброто разбиране на естеството на аритмиите, опитите за дефибрилация на сърцето, когато гръдният кош е отворен и промяната в начина на мислене след Втората световна война. Тогава обществото осъзнава, че болницата е технологичен център, оборудван и предназначен за осигуряване на интензивна грижа за болните пациенти в критично състояние.

Друг важен фактор е напредъкът в разработването на някои биоматериали и електронни микросхеми, които са жизненоважни за медицинските проучвания и оборудване. Те, от своя страна налагат задълбочени изследвания, водещи до разработването и производството на съвременни източници на захранване, различни изолационни материали, компоненти, платки и техническа поддръжка. Напредъкът в приложението на дефибрилацията е подхранван от процъфтяващото развитие на кардиологията като медицинска специалност, навлязла след 1970 година, но именно дефибрилацията допринася за внасянето на оптимизъм и увереност в развитието на медицинските технологии като средство за овладяване на сърдечно-съдовите заболявания.

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите