Фекална трансплантация: създаване на първите по рода си супозитории и таблетки, разработени с чревни бактерии

От 2010г.

С риск да ви шокираме, в тази статия ще ви разкажем за историята на съвременна лечебна терапия, известна като трансплантация на фекална микрофлора, която довежда до появата на нови лекарства. Предполага се, че тази процедура и появата й в медицинската практика би могла да подпомогне и усъвършенства терапията, прилагана в съвременната практика на гастроентеролозите.

И така, ще ви върнем малко назад във времето - по-точно в първото десетилетие на 21 век и ще ви пренесем в атмосферата на научна конференция по микробиология. Именно на това събитие, учен представя своя лекция, посветена на човешкия микробиом – това, на практика, е съвкупността от микробите, които живеят в нашите тела, без да ни пречат. Микробиологът описва и един необичаен случай, на който става свидетел. Точно тогава, медик на име Александър Кортъс, използва микробиом на донор, за да спаси живота на свой пациент. Болният е приемал продължително време антибиотици за упорита белодробна инфекция. За съжаление, докато агресивните лекарства постепенно тушират тежката инфекция, те, също така, разрушават бактериалната микрофлора на червата, като способстват за появата на животозастрашаващ вид бактерии, наречени Clostridium difficile. Опасният бактериален патоген причинява заплашваща живота на пациента диария. Доктор Кортъс не може да помогне, защото бактерията проявява притеснителна устойчивост спрямо всеки антибиотик, с който медикът се опитва да лекува пациента.

Така д-р Кортъс, решен да спаси живата на болния, прибягва до нова терапия, наречена фекална трансплантация. Той взема проба от фекалии от съпругата на пациента. В лабораторни условия лекарят създава супозитории, предназначени да достигнат непокътнати до тънките черва, където да започнат да действат активно. След няколко дни пациентът вече започва да се възстановява.

Нека се върнем на конференцията по микробиология. Ученият твърди: "Откакто за пръв път чух за тези трансплантацие през 2010 г., те вече се радваха на голяма популярност. Миналата година екип от датски и финландски лекари съобщи за клинични проучвания, при които 94 процента от трансплантите действат ефективно срещу C. difficile (Clostridium difficile е тънка Грам-положителна пръчковидна анаеробна бактерия с ресни, образуваща силно устойчиви спори). Изглежда, че някои бактериални видове, взети от здрава чревна флора, се развиват бързо, и то - за сметка на потенциалните патогени, възстановявайки нормалното чревно здраве. Учените изследват употребата на фекалните трансплантанти за други заболявания на червата, както и за състояния, които не ги засягат (като например диабет и затлъстяване). За съжаление, все още има много пречки пред утвърждаването на фекалните трансплантации в разпространената медицинска гастроентерологична практика. От една страна Американската администрация по храните и лекарствата е много предпазлива в действията си по одобрението на лекарства и препарати, в чиито състав влизат жизнеспособни бактерии. От друга страна, този вид терапия тепърва следва да се усъвършенства. Лекарите третират пациентите си, насищайки организма им със стотици различни бактериални видове от червата на здрав човек, допускайки, че поне някои от тях ще възстановят нормалното състояние и ще овладеят патологичния процес. Още повече, когато пациентите започнат да се подобряват, лекарите не могат да обяснят защо това е точно така.

През 2012 г. учените, провеждащи проучване спрямо нагласите към супозиториите, създадени чрез фекални транспланти, обобщават проблема по този начин: "пациентите признават непривлекателната природа на това ново лечение", което би могло да съдейства на гастроентерологията като медицинска дисциплина.

Потенциалът да бъде развит този успешен терапевтичен метод зависи от работата на учените-микробиолози. На конференция, организирана през 2014 г. от Американската гастроентерологична асоциация в Чикаго, изследователите описват как успешно съумяват постепенно да премахнат гореспоменатите опасни бактерии от типа C. difficile не с фекална трансплантация със супозитории, а с таблетки, съдържащи бактериални спори. Тези таблетки са дело на малка фармацевтична компания от Бостън, наречена "Seres Health" ("Серес Хелт"). Те разработват специална комбинация от някои безвредни видове микроби, които обитават човешките черва. Всички тези бактерии образуват спори, които са достатъчно издръжливи, за да оцелеят в и таблетката, и в агресивните киселинни стомашни сокове. След като достигнат до червата, бактериалните спори попадат в оптималните за съществуването им условия и започват да се размножават. Предишни проучвания на изследователите на "Серес Хелт" показват, че техните таблетки са в състояние ефективно да лекуват инфекцията с C. difficile при опитни мишки и хамстери.

Наскоро медиците, част от екипа на небезизвестната клиника "Майо" (под чиято опека са болниците "Масачузетс" и "Мириам" в Провидънс), провеждат клинично проучване върху доброволци. Те желаят да проверят дали хапчетата на "Серес Хелт" са безопасни и ефективни. Те дават от таблетките на петнадесет души. Резултатите са окуражаващи: оздравяването на пациентите е 100%.

Един от медиците се свързва с д-р Кортъс, за да обсъдят съвместно резултатите от проведеното изследване. И двамата са на мнение, че терапията е обещаваща. Въпреки това, доктор Кортъс отправя и няколко предупреждения. Той посочва, че авторите на проучването са изключили от тестовете множество болни пациенти поради високия риск при някои от тях да се проявят известни нежелани реакции. Така че, стоте процента успеваемост при лечението може да са далеч по-ниски, отколкото в реалната практика. За съжаление първоначалният доклад, посветен на тези таблетки, не обяснява как и кои бактериални видове унищожават опасните C. difficile (макар че излекуваните пациенти просто се радват на доброто си здраве и едва ли се нуждаят от подробно обяснение на биохимичните процеси, протекли в телата им).

Макар да не са изцяло усъвършенствани и таблетките, и бактериалните супозитории могат да подпомогнат и усъвършенстват терапията, прилагана от гастроентеролозите. Дали и как това ще се случи – предстои да видим.

По статията работи: Виктория Милова