Фердинанд Зауербах: бащата на торакалната хирургия

От 1875г. до 1951г.

Фердинанд Зауербах е роден през 1875 г. в Бармен, Германия и е един от най-известните и смели хирурзи в Европа. Учените го възприемат като бащата на гръдната хирургия – той прави гръдния кош достъпен за хирурзите, поколение преди същото да се случи с коремната област.

Зауербах завършва медицина в Лайпцигския университет през 1901 г. Става асистент на Фон Микулич, професор по хирургия в Бреслоу. Микулич проявява интерес към гръдната хирургия и предлага създаването на машина, която да контролира пневмоторакса по време на торакотомия. Това се оказва достойно за вниманието на Зауербах, който наистина конструира малка експериментална камера за операции под негативно налягане, която след няколко успешни интервенции е одобрена и моделът е представен на Германския конгрес по хирургия през 1904 г. При употребата на камерата, гърдите на пациента и хирургът са подложени на негативно налягане, докато анестезиологът и главата на пациента са в нормални условия. Но неговата камера не е най-великото достижение в областта. Лесната и ефективна вентилация при позитивно налягане заменя скъпата и неудобна камера на Зауербах.

През 1910 г. Зауербах става главен хирург в голямата клиника на университета в Цюрих. Заедно с Микулич той инициира различни процедури за лечение на медиастинума, белите дробове, перикарда, сърцето и хранопровода при пациенти, болни от туберкулоза. Успява да премахне тумор на тимуса при пациент с екзофталмичен удар и миастения гравис.

Между 1918 и 1927 г. работи в Мюнхенския университет Лудвиг Максимилианс и разработва хирургични техники и диети за лечения на туберкулоза.

По време на Първата световна война служи като хирург консултант в немската армия. Като хирург на бойното поле той разработва няколко нови вида протези за изгубени крайници. През 1927 г. Зауербах е поканен в болницата Чарити в Берлин и става най-известния хирург в Европа. Той притежава технически умения, смел е, арогантен, доминиращ и най-важното – перфекционист. Сред плеядата от известни личности, които са му пациенти, са Ленин, финансистът Барон Ротшилд, гръцкият крал Константин и Фон Хинденбург. Той е главен хирург и на Адолф Хитлер. Преди началото на Втората световна война нацисткото правителство го награждава с Германската национална награда за изкуство и наука, която е еквивалент на Нобеловата награда. Отношението на Зауербах към немското правителство е противоречиво и въпрос на диспут и днес. Той със сигурност е в близък контакт с немския политически елит, но никога не е част от него. Въпреки това може да се определи като яростен националист, който иска отмъщение за унижението във Версай.

От биографията му е трудно да отсъдим дали е бил нацист по душа или по принуда. През 1937 г. той става Reichsforschungstrat (изследователски съветник на Райха), който подкрепя "изследователските проекти" на SS, включително експериментите със затворници в концентрационните лагери. Дава одобрението си за финансиране на експериментите на Аугуст Хиртс с горчичен газ (иприт) върху затворници в концентрационния лагер Нацвайлер между 1941 и 1944 г. Въпреки това, няма данни той има каквато и да било връзка с някой от случите; точно обратното, той е един от малкото университетски професори, които публично говорят против програмата за евтаназия T4. През 1943 г. е награден с Рицарски военен кръст.  На 12 октомври е обвинен от Съюзниците, че е помагал на нацисткия режим, но не е осъден поради липса на доказателства.  

След войната по препоръка на Вишневиски е назначен за професор в Хумболтовия университет. През 1949 г. е принуден да напусне поста си, тъй като страда от деменция. Умира на 76 години в Берлин през 1951 г.

След постигането на първата безопасна гръдна операция, достиженията и напредъкът на тази технология са наистина големи. Голяма част от тях дължим на вдъхновението и заслугите на Фердинанд Зауербах.

по статията работи: Величка Мартинова