Филип Пинел – лекарят, поставил основите на психиатрията като научна дисциплина през 18-ти век

От 1745г.

Френският специалист Филип Пинел неслучайно се смята за основоположник на психиатрията като научна дисциплина. Още в началото на своята кариера, без да се замисля, Пинел отхвърлил съществуващите до този момент теории, свързани с менталните заболявания. На база личните си наблюдения, експертът създал своя система от лечебни методи – много по-хуманни и твърде различаващи се от терапиите отпреди това. Вместо оковани във вериги, пациентите му можели да се движат свободно в чисто и относително – приятно, обкръжение. Филип категоризирал различни типове психични разстройства, разграничавайки ги като такива, които подлежат на лечение, а и други – като нелечими. Първите той започнал да третира, използвайки голям брой процедури, които документирал в записките си. Пинел споделял идеята, че душевно болните трябва да бъдат разглеждани като индивиди. Френският медик препоръчвал на своите колеги да си водят редовни записки за състоянието на пациентите си: първо, за да могат да разберат болестта им и второ – за да повишат ефективността на провежданото лечение.

Французинът бил роден в семейство на лекари през 1745 година, в Жонкиер. Баща му бил хирург, а много от роднините на майка му също били доктори. Любопитното е, че, срамежлив и чувствителен, като младеж Филип изглеждал като абсолютно идеалния кандидат за свещеник. Затова през 1767-ма, на 22-годишна възраст, той се преместил в Тулуза, за да изучава теология. Три години по-късно обаче, Пинел направил "обратен завой ", стартирайки обучението си по медицина в университета в Тулуза. После заминал за Монпелие и практикувал в няколко френски болници. В Монпелие младият мъж изкарвал пари като пишел есетата на свои заможни състуденти. По същото врем той започнал да преподава математика – предмет, който истински го вълнувал. В интерес на историческата достоверност, първите му академични творби били именно върху теми, свързани с точната наука, както и с човешката анатомия. Те били публикувани през 1777 година.

На следващата година френският медик се преместил в Париж в преследване на професионалните си амбиции. В началото на кариерния си път във френската столица обаче Филип срещнал сериозни трудности да започне работа, тъй като медицинската му диплома, придобита в университет в провинцията /в Тулуза/, не се сторила достатъчно привлекателна за ръководителите на парижките лечебните институции. За да преживява в Града на любовта, известен и днес с високия си стандарт на живот, интелигентният мъж пишел медицински текстове, изявявал се в ролята на преводач, както и на учител по математика. През 1784-та лекарят бил назначен за редактор в здравия френски вестник "Gazette de santе". Точно тогава негов приятел извършил самоубийство, което събитие именно привлякло вниманието на Пинел към менталните проблеми и техните проявления. Френския медик започнал усилено да пише материали по темата в гореспоменатия вестник и си осигурил назначение в частен приют за душевно болни, където можел отблизо да наблюдава състоянието им.

През август 1793-та, на 48-годишна възраст, Филип Пинел бил избран за главен лекар в парижката болница "Bicêtre Hospital", в която тогава бил настанен впечатляващият брой от 4000 пациенти, включително и 200 души, категоризирани като "луди". Припомняме ви, че през 18-ти век се смятало за "нормална " практика душевно болните все още да се оковат във вериги в болничните заведения и в приютите. Често погрешно се казва, че Пинел освободил тези хора от оковите, което, всъщност не е точно така. Вярно е обаче, че французинът разширил разбирането за психичните разстройства и въвел нови методи за третирането на въпросните нарушения, с което безспорно поставил основите на психиатрията като научна дисциплина. Важно е да кажем, че схващанията му за медицината и човешкия ум били изключително повлияни от трудовете на Джон Лок и Етиен Боно дьо Кондияк. Между промените, които Филип Пинел инициирал, били следващите изброени:

- В практиката си медикът изоставил древни лечебни методи като пускането на кръв, например, защото смятал, че то не оказва никакво положително въздействие върху психичното здраве.

- За него болните не трябвало да се възприемат като "тълпа от лунатици", а като индивидуалности със специфични нужди.

- Между важните му постижения било въвеждането на забрана "Bicêtre Hospital" да бъде посещавана от гости, които идвали единствено да се подиграват и да смеят на пациентите, иначе казано – с цел развлечение.

- Филип Пинел посещавал пациентите си всеки ден, разговаряйки с тях и внимателно наблюдавал поведението им с часове.

- Не на последно място, французинът смятал за важно стриктното събиране и съхранение на информация от всеки случай, тъй като познаването на фактите можело да повиши ефективността на терапията.

В крайна сметка, до края на 18-ти век и в началото на следващия идеите на френския психиатър били широко инкорпорирани в психиатричната практика в глобален план. Това, съвсем естествено, довело до хуманизиране на терапиите, използвани в лечението на хората с психични заболявания навсякъде по света.