Начало История на медицината Филип Филипов и приносът му в утвърждаването на българската неврохирургия през първата половина на 20-ти век

Филип Филипов и приносът му в утвърждаването на българската неврохирургия през първата половина на 20-ти век

От 1908г.

Филип Филипов и приносът му в утвърждаването на българската неврохирургия през първата половина на 20-ти век - изображение

Проф. Филип Филипов е известна личност в българската медицина от миналия век. Той неслучайно се смята за основоположник на неврохирургията у нас, а името му попада сред специалистите, отговорни за утвърждаването и развитието на въпросната медицинска специалност в пределите на страната ни.

Роден през 1908г. в град София, Филипов бил приет да учи в Софийския медицински университет, която учебна институция той завършил през 1932 година. Следдипломната си специализация амбициозният мъж имал възможността да изкара в Берлин, обучавайки се в период от една година под умелото ръководство на германския неврохирург Вилхем Тьонис. Още докато учил в университета, Филип се отличил сред колегите си с впечатляващата си ерудиция и с неуморния си стремеж да открива нови хоризонти в медицината. В по-късен етап той с ентусиазъм щял да се запознава с новостите и постиженията в европейската неврохирургия и по-важното – смело да ги прилага и в българската практика, в новосъздаденото по онова време неврологично отделение в Александровска болница.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че българският специалист е автор на голям брой научни публикации, голяма част от които - преведени на няколко езика. Те, на практика, се смятат от медицинските историци за най-ранните специализирани текстове в сферата на неврохирургията у нас. Поместените в тях важни открития, съвсем логично, получили международно признание. Негово дело е и първият по рода си у нас наръчник по "Диагностика и лечение на неврохирургичните заболявания".

В научните си творби Филип Филипов пръв сред колегите си се заел да засяга теми от неврорентгенологията. Експертът задълбочено проучил проблемите, касаещи черепномозъчните и гръбначномозъчни травми, квалифицирайки ги подробно и занимавайки се в детайли с методите на тяхното установяване и лечение. В този ред на мисли, може да се твърди, че той изиграл важна роля в развитието на рентгеновата диагностика в България. В своите ценни разработки професорът отделил специално място и на въпросите, свързани с ранното установяване на туморни образувания в мозъка. Също така, той работил целенасочено и ангажирано в проучването на епилепсията, въвеждайки в третирането на травмената епилепсия т.нар. лобектомия. Интелигентният мъж пръв изложил пред медицинската колегия наблюденията си върху извършването на сложни хирургически интервенции, между които манипулации при хидроцефалия, субдурален синдром и други. Българинът безспорно бил експериментатор, който не се страхувал да създава и да доразвива собствени методи за третиране на заболяванията, с които се сблъсквал в хирургическата си практика.

Един от най-големите му приноси обаче със сигурност остава дейното обучение на млади специалисти в сферата на неврохирургията. Изглежда, че Филипов е притежавал изключителна дарба да предава нататък знанията и опита си на другите, при това - по най-добрия начин. Вдъхновяващ педагог, родният ни неврохирург е обучавал бъдещите специалисти в областта така, че те да имат вярва и самочувствие в собствените си възможности. Българинът предоставял свободно поле за изява на младите си асистенти и ги подкрепял, когато същите имали желание да се впуснат в научно "приключение".

И макар че починал драматично по време на англо-американските бомбардировки над столицата през 1944г., постиженията на проф. Филип Филипов остават съхранени в медицинското историческо наследство на страната ни.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиСпециалистиЛюбопитноНовиниНормативни актове