Формиране на отологията като медицинска дисциплина в средата на 19 век

От 1850г.

Развитието на медицинските методи за преглед и изследване на горните дихателни пътища, както и на динамичното проследяване на ефективността от предписваните терапии, са двата ключови фактора, „виновни” за формирането на отделните клонове на съвременната оториноларингология.
И така, от голямо значение за развитието на отологията, например, се е оказало създаването на първия рефлектор. Той направил възможно концентрирането на светлинен лъч с по-тесен фокус да осветява лумена на външния слухов канал. Така изследването на тъпанчевата мембрана станало по-лесно. Това изобретение е дело на немския хирург Фридрих Хофман, който предложил на общественото внимание прототип на съвременния медицински челен рефлектор през далечната 1841 г. Трябвало да изминат цели 20 години, за да се появи изобретяването на офталмоскопа от д-р Хелмхолц.

Ако трябва да бъдем искрени, то ще кажем, че направата на медицинския инструмент на д-р Хофман определено не била самоцелна, още по-малко - плод на щастлива случайност. Напротив, работата на медика в операционната зала наложила провеждането на детайлни изследвания на структурите на средното ухо и ушния канал. За целта лекарят се нуждаел от подходящи инструменти. Хофман първоначално пробвал да преглежда пациентите си с обикновено огледало, в средата на което била „размита” амалгама във формата на малък кръг.

По-късно, това огледало на Хофман се оказало изключително полезно. Поради тази причина инструментът претърпял редица модификации. Най-известната от тях е предложена от вюрцбургсия професор по отология Антон Троелш. Модерното огледало на професора разполагало с вдлъбната повърхност, която позволявала на светлината, получена от отделен източник, да се фокусира и насочи към изследваната област. За по-голямо удобство и свобода на ръцете на практикуващия медик, огледалото можело да се прикрепя към главата на лекаря със специална лента.  

Това, а и много други медицински нововъведения направили възможно формирането на отологията - първият „подраздел” на оториноларингологията. Не е случаен фактът, че той се е обособил пръв като отделна медицинска дисциплина. През 50-те и 60-те години на  XIX век в Австрия и Германия били положени основите на този подраздел, там били и постигнати най-блестящите резултати в диагностицирането и лечението на много ушни заболявания, както и в изследването на физиологията на слуховия орган. Първата стъпка в тази посока е направил през 1873 година немският медик д-р Шварце. Лекарят е извършил операция на слепоочната кост, за да овладее и лекува гноен процес в средното ухо. Тази емблематична за кариерата на Шварце манипулация на по-късен етап позволила причисляването на отологията към хирургическите специалности.

На новоформираната медицинска дисциплина оставало единствено да се утвърди и да се превърне в неразделна част от оториноларингологията, каквато я познаваме днес.