Франсис Келси и ролята й за регулирането на американския лекарствен пазар от 60-те години на миналия век

През 1960 година, още през първия месец от службата си в Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), Франсис Келси застанала твърдо зад позицията си срещу одобрението на лекарството талидомид на американския фармацевтичен пазар. По същото време медикаментът бил широко използван в Германия и Великобритания в ролята на приспивателно средство. Впоследствие обаче било доказано, че приемът му се оказал причина за регистрирани стотици родилни деформации. Наред с казуса с талидомида, американката показала щедра доза характер и немалко професионализъм в редица други ситуации и със сигурност допринесла много за развитието на фармацевтиката на родна почва.

Малко биография

Франсис била родена през далечната 1914-та на остров Ванкувър, Британска Колумбия /Канада/. Младата жена завършила висшето си научно образование /бакалавър и магистър/ през 1934-та и 1935-та година. През 1938-ма Келси защитила докторантура в Университета в Чикаго, където се съгласила да преподава в периода от 1938г. до 1950г. През 1943-та дамата сключила брак с Елис Келси – колега от Чикагския университет, с когото имали две дъщери.

В действие

През 1960-та интелигентната жена се преместила във Вашингтон и постъпила на работа в Американската администрация по храните и лекарствата /FDA/ - професионален избор, който щял да се превърне в една дълга успешна кариера. В по-късен етап, Франсис била избрана последователно за ръководител на "Отдела за нови лекарства", на този за научни разследвания; изявявала се също и в ролята на съветник по научните и медицински въпроси. Както вече споменахме и по-горе, едва прекрачила прага на престижната регулаторна институция, Келси решила да действа смело и да отстоява принципите си до последния дъх. Първата й възложена задача уж изглеждала рутинна – трябвало да изготви доклад за приспивателното лекарство талидомид, което очакало одобрение да бъде въведено на лекарствения пазар в САЩ. Към разглеждания момент препаратът бил широко използван в Европа. Нещата обаче не се развили съвсем по план за талидомида. Франсис изказала твърдото си становище, че продуктът не трябва да бъде одобрен заради опасните му странични ефекти, наблюдавани при пациенти при нееднократен прием. Докато се мъчила да защити позицията си, фармацевтичните компании в Страната на неограничените възможности направили всичко по силите си да заобикалят позицията й. Година по-късно, през 1961-ва, в Германия и във Великобритания започнали да се появяват доклади за все повече случаи на деца с тежки вродени дефекти, майките на които били приемали талидомид по време на бременността си. Тогава американската лекарка Хелън Тоусинг научила за трагедия, сполетяла нейна студентка именно с талидомид, и заминала за Европа да разследва случая. Свидетелствайки пред Сената, на практика Тоусинг помогнала много на Келси да постигне своето, а именно - да забрани въвеждането на талидомида в САЩ. Най-малко 4000 деца в Европа били засегнати от страничните ефекти на лекарството, но благодарение на безупречния професионализъм на Келси подобна трагедия била избегната в Америка.

Заради проявения кураж, през август 1962-ра президентът Джон Ф. Кенеди я удостоил с възможно най-високия приз, даван на цивилен в САЩ – "President's Award for Distinguished Federal Civilian Service". Франсис била втората жена, получавала въпросната награда. Кенеди признал, че "нейната изключителна преценка при оценяването на безопасността и хуманната употреба на ново лекарство е предотвратила голяма трагедия от вродени малформации в Съединените щати. Чрез уменията и непоколебимата си увереност в професионалното си решение тя е допринесла изключително много за опазването на здравето на американския народ."

Наред с това си постижение, Келси се преборила за редица изменения на много закони на FDA, с цел по-високия контрол на медикаментите /особено на новите такива/ и осигуряване на институционализирана защита на пациентите, участващи в тестване и проучване на лекарства.

В заключение можем да кажем, че работата й се отличила със завиден професионализъм, а резултатите от нея били запаметени в историята на медицината.