Франсис Крик и изследванията му в областта на генетиката: Нобелова награда, хипотеза за последователността и централната догма

От 1962г. до 2004г.

На заглавната снимка са предсатвени Крик, Уотсън и Улкинс, които си поделят Нобеловата награда за медицина през 1962 г. 

Уилкинс е силно разочарован, че Крик и Уотсън изпреварват неговия екип и първи откриват структурата на ДНК. Поради тази причина той отказва написването на съвместна публикация. Двете лаборатории изпращат три отделни статии на научния журнал Nature – статията на Крик обсъжда модела на ДНК, който са създали, а статиите на Франклин и Гослинг и Стоукс и Уилсън описват дифракционната им работа.

В публикацията на Уотсън и Крик те цитират други учени като Чаргаф, Астбъри и Фърбърг. Те признават и помощта на Уилкинс, Франклин и Донахю. Въпреки това много хора в научните среди смятат, че приносът на екипа от Кингс колидж е трябвало да получи по-голямо внимание в статията им и, че самата Франклин би трябвало да е съавтор на публикацията.

По-късно Уилкинс отново се помирява с Уотсън и Крик, а Крик и Франклин стават добри приятели.

През 1962 г. Крик, Уотсън и Уилкинс си поделят нобеловата награда за медицина. Розалинд Франклин не е удостоена с отличието, тъй като умира през 1958 г., а то не се присъжда посмъртно.

Съвместната работа на Крик с Уотсън е върхът в кариерата на Крик – това е най-голямото биологично откритие на XX век.

Крик отказва предложеното му рицарско звание, защото не одобрява монархичната идея.

През 1958 г. Крик пише научна разработка на тема Синтезът на протеини, в която описва изключително важната си хипотеза за последователността. Той изказва предположението, че специфичната последователност от базите на А, Т, Ц и Г в ДНК е код за изграждането на специфичната последователност на аминокиселините в протеините.

Крик предсказва, че предстои да бъде намерен посредникът, който пренася информацията от ДНК към протеина. И наистина това се случва –  учените скоро откриват транспортна РНК.

Крик също така предлага на вниманието в научните среди своята теория за Централната догма – твърдението, че информацията се предава само в една посока, от ДНК към протеина, не обратното или от протеин към протеин.

През 1961 г. Крик доказва своята хипотеза за последователността. Заедно със Сидни Бренър и Лесли Барнет той открива, че са нужни три бази в ДНК молекулата, за да бъде създаден кодът, нужен за добавяне на една аминокиселина към протеина: генетичният код е троен код.

Крик остава да работи в Кавендиш до 1976 г. На 60 години той се мести в Института Салк в Ла Йола, Калифорния. Там той изследва втората велика мистерия, която го вълнува през всичките тези години – съзнанието и мозъка.

През 2004 г. умира от рак на дебелото черво на 88 годишна възраст в Сан Диего, Калифорния.

по статията работи: Величка Мартинова