Франсис Уилис: британският пионер в третирането на психичните заболявания

От 1759г.

Франсис Уилис бил английски медик от 18-ти век, който се прочул най-вече с това, че се опитал да излекува крал Джордж III от сериозните му психичните проблеми. Любопитното е, че, въпреки че поел случая на кралска особа, Уилис не се поколебал да приложи върху въпросната личност новаторските си методи, между които особено предпочитан от експерта била трудовата терапия, на която той често подлагал пациентите си с ментални нарушения.

През 50-те години на осемнадесети век Франсис и съпругата му се установили в Дънстън, в историческото графство Линкълншир. Там, по всяка вероятност, британецът практикувал докторския занаят, още преди да има нужното образование и лиценз за упражняване на лекарска професия. Изглежда, че през 1759 година той все пак преценил, че няма да е лошо да прогресира във въпросната сфера и успешно завършил обучението си по медицина в Оксфорд. Впоследствие, Уилис работил в болница в Линкълн и успял да натрупа достатъчно самочувствие за професионалните си възможности – особено в третирането на душевно болни.

През 1776-та специалистът, заедно със съпругата си, се преместил в Грийтфорд Хол, където си построил частен санаториум за психично болни. Като част от лечебните методи, медикът окуражавал пациентите си да извършват ръчен труд в оборите и нивите на голямото му имение, при това – облечени в еднакво облекло и в спретнат външен вид. Туристи, виждайки за пръв път тези необичайни "работници", определено се впечатлявали от гледката. Според колеги на британския доктор, /а и за много от медицинските историци/ Франсис откровено експлоатирал болните, макар че чистият въздух и физическата дейност вероятно са допринасяли за подобряване на здравния им статус и подпомагали възстановяването им. Така или иначе, Уилис се сдобил със завидна популярност, а много скоро получил шанса и да лекува и един от най-известните си пациенти.

Да се бориш с лудостта на крал Джордж III

Уилис започнал да се грижи за психичното здраве на краля през 1788 година, доверявайки се на стандартните процедури от въпросния период, включително и на практиката пациентите да носят усмирителна риза. Въпреки високото си звание, както споменахме и по-горе, кралят не се "измъкнал" от участие в трудова терапия. Странно или не, специалният болен на Франсис много скоро показал завиден прогрес в лечението си. Този "кралски" успех позволил на лекаря да отвори втори санаториум, заради увеличения брой пациенти. Уилис получил специален медал за постиженията си, както и годишна премия от 1,000 паунда за следващите 21 години. Дванадесет години по-късно, през 1801-ва, крал Джордж отново получил криза и симптомите му се завърнали. Тогава той бил лекуван от двамата синове на Франсис, също лекари. Този път обаче, въпреки редовните му посещения във гореспоменатия, втори, санаториум, състоянието на кралската особа не се подобрило и лудостта на Джордж продължила до смъртта през 1820-та година.

В крайна сметка, Франсис Уилис се смята за пионер в третирането на психичните разстройства на Острова.