Френска школа по молекулярна биология

От 1965г.

През 1965 година Франсоа Жакоб, Андре Лвов и Жак Моно получават Нобелова награда за медицина и физиология за изследванията им върху механизмите на генетично регулиране  при микроорганизмите. Откритията им завършват изграждането на молекулярната биология.

Изследванията, които се провеждат позволяват да се определи химичната природа на гените, структурата на молекулата ДНК, като и връзката между гените и белтъците, генетичния код. Резултатите на Ф. Жакоб, А. Лвов и Ж. Моно водят до затваряне на кръга на информационния обмен, който е в основата на живия свят. Те обясняват как някои белтъци, наречени регулаторни , се свързват с гените и контролират експресията им, а оттук и синтеза на белтъците, които кодират.

Трудовете на френската група са единодушно приветствани заради тяхната елегантност и твърде ползотворното съчетание на биохимичните методи с най-сложните подходи на бактериалната генeтика. Тези резултати отварят пътя към разбирането на ембрионалното развитие на висшите организми. При изучаване на биологичните увреждания, като например рака, изследванията на Ф. Жакоб, Ж. Моно и А. Лвов също са от голяма полза.

Успехът на групата от Института Пастьор е плод на неочаквано несъгласуване на два подхода: биохимичния на Ж. Моно и генетичния на Лвов и Ф. Жакоб. Оригиналността на тематиките на двете групи, тяхната частична изолираност от доминиращите научни течения, характерни за англосаксонската молекулярна биология, са в основата на изследванията им, издържани във френската и/или Пастьоровска традиция.