Функции на прополиса, вдъхновили древните медицински изследователи

От -201г.

Думата "прополис" произлиза от древногръцката дума за пчелен клей, произхождаща от глагола промаласо (promalasso), който буквално се превежда като: "Омекотявам предварително, правя еластичен чрез триене или омесване" (Аристотел, "Problemata", написана около 3 век пр.Хр.). Люис и Шорт са автори на съвременния "Латински речник". В него те са дефинирали прополиса като "третата основна част при производството на мед; смолисто вещество, с което пчелите затворят пукнатините на кошерите, наричан е и пчелен клей".

Смятало се е, че пчелите произвеждат прополис, за да защитят кошера си. Освен за "строителните" функции, прополисът изглежда се ползвал от пчелите и като антисептик, предотвратяващ възникването микробни инфекции при сред пчелните ларви, медът, килийките и питите. Този факт не е убягнал на древногръцките изследователи.

Действието на прополиса било забелязано и от Сийли и Морс, които констатирали, че пчелите "поставят" от своя клей на местата, където питите трябва да бъдат свързани, като по този начин насекомите създадат гладки и безмикробни повърхности. Това е така, защото пчелните популации са толкова пространствено ограничени и в непрекъснат близък контакт, че заболяването дори на една пчела би способствало за бързото разпространение на болести в целия кошер.

Така, благодарение на антисептичното действие на прополиса, кошерите оцелявали, защото пчелите имали възможност да произвеждат свой собствен антибиотик, който намалявал растежа на микробите върху кошерните стени. Нещо повече, прополисът защитавал кошера срещу силните въздушни течения и запазвал определена влажност. Тънкият слой от пчелния клей осигурявал непромокаема "подплата", която ограничаваща изпускането на вода и поддържал постоянна влажност в дома на пчелите

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука