Хари Хокси: когато да лекуваш успешно хора, болни от рак, се превърне в престъпление

От 1950г. до 1960г.

От всички опити от страна на фармацевтичната индустрия да се унищожат още в зародиш или опорочат опитите за алтернативно природно лечение на различни видове ракови заболявания, никой не е толкова драматичен, колкото случаят с Хари Хокси. Действието се развива през 50-те години на XX в. и в него участват медицинските кръгове, фармацевтични компании, произвеждащи медикаменти за третиране на злокачествени туморни образувания, и дори американското правителство.

Но нека започнем от самото начало. Хари Хокси не е лекар и няма медицинско образование. Той е син на провинциален ветеринар от Илинойс, който лекувал животните (предимно коне) със специален билков тоник и крем за външно приложение. В даден момент тайно започва да прилага лековете върху хора, болни от рак. Въпреки че Хари дори не завършва 8 клас, той помага на баща си, научава тайната рецепта и как да прилага формулата, за да лекува хората.

Кремът за външно приложение съдържал сангвинария (активната антитуморна съставка), цинков хлорид и антимонов сулфид. Той се нанасял директно върху кожните тумори. Съставът на тоника е следният: червени цветове от детелина, корен от женско биле, зърнастец, корен от репей, корен от растението Stillingia, корен от фитолака, корен от кисел трън, корен от Орегонско грозде, кора от калифорнийски зърнастец, кора от бодлива аралия, корен от растението Baptisia australis и морски водорасли. Възможно е последната съставка да е добавена в по-близкото минало. Заедно с тоника се приемала и хранителна добавка калиев йодид.

През този период природната медицина и хомеопатията са по-популярни и от алопатията (третирането на болестта с противоположно на нея средство). Хората се шегуват, че при алопатията, ако човек не умре от болестта, може да го направи от лека. Формулата за тоника и крема е известна на семейството от средата на XIX в.

На смъртното си легло бащата на Хокси го заклел да използва фамилното име при разпространяването на рецептата и да я предаде напред. Освен това го предупредил да не използва лека за меркантилни цели, а да направи така, че тоникът и кремът да достигнат до възможно най-много хора, болни от рак. Хари отваря първата си клиника в Тейлървил, Илионойс, като често е преследван и арестуван по обвинение, че практикува медицина без диплома.

През 1924 г. Хокси отива в Чикаго, за да докаже на редактора на едно медицинско списание, че формулата работи. Той успява да излекува един полицай, чиято диагноза предвиждала неизбежен летален изход – мъжът се възстановява и живее още 10 години.

Директорът на журнала д-р Фишбейн е впечатлен и предлага на Хокси да закупи формулата. Но тъй като нямало никаква гаранция, че всички болни ще получат еднакъв достъп до терапията, а Хокси няма да има възможност да окаже контрол над разпространението на тоника и крема, той отказва. Това е началото на войната – медицинската общност започва кампания за унищожаването на Хокси и днес дори се твърди, че никога не му е правено предложение за закупуване на рецептата.

Целите на д-р Фишбейн са прозрачни: или да направи огромна печалба от чудодейния лек, или да го скрие от лицето на Земята, за да поддържа печалбите и статута на фармацевтичната индустрия.

През 1936 г. Хокси основава най-голямата независима клиника в САЩ, в Далас, Тексас. Там се изправя срещу друг враг – помощник-окръжния прокурор А.Темпълтън. За две години Хокси е арестуван 100 пъти. Всеки път той сам плаща гаранцията си, с огромна сума пари, които носел в брой в себе си именно за такива случаи. Обвиненията винаги отпадали, тъй като никой не искал да свидетелства против Хокси – той помагал на прекалено много отчаяно болни хора.

По ирония на съдбата братът на Темпълтън също е болен от тежка нелечима с методите на алопатията форма на рак и тайничко се промъква в клиниката на Хокси. Майк Темпълтън излиза от там здрав, а заместник-прокурорът не само променя коренно преценката си за Хокси, а дори става негов личен адвокат.

Но най-големите му проблеми започват, когато Фишбейн публикува статия в списание Sunday, озаглавена „Кървави пари“. Тя е пълна с клевети по адрес на Хокси. Още преди това Хари Хокси отвръща на всеки удар с радиопредавания, филми и обществени демонстрации. Дори пише книга, озаглавена „Не трябва да умираш“. Въпреки че търговският му подход е директен и напомня на „Вейстелешоп“, той се радва на голям успех и дори намира поддръжници сред някои лекари и правителствени служители.

Но този път Хокси атакува директно и завежда дело срещу медийната империя Hearst Newspaper и Морис Фишбейн в частност за клевета. Нещо повече, той печели – в съда призовава над 50 излекувани от рак пациенти, заедно с други свои привърженици. Съдът осъжда Фишбейн на само 2 долара обезщетение, но тук по-важен е срамът. Оказва се, че Фишбейн е бил скъсан по анатомия в колежа и никога не е практикувал медицина. Върховният съд потвърждава присъдата на по-горна инстанция. Американската маркетингова асоциация се оказва нищо повече от търговски картел, който не толерира конкуренцията.

През 1953 г. дори Конгресът признава наличието на организиран медицински картел и конспирация срещу формулата на Хокси, заедно с 12 други алтернативни терапии. За съжаление, нападките не спират с тази малка победа. Американската агенция по храните и лекарствата започва кампания за очернянето не само на Хокси, но и на неговите пациенти. В крайна сметка, агенцията затваря 17 от клиниките през 1960 г., в един и същи ден. Хокси е победен и се оттегля. Но не за дълго.

Той убеждава главната си сестра Милдред Нелсън да премести дейността си в Тихуана, Мексико, докато той самият остава в Далас и се захваща единствено с нефтения си бизнес. Името на компанията е сменено на Bio-Medical Center, за да не стане отново цел на старите му врагове.

По ирония на съдбата самият Хокси се разболява от рак на простата и, за съжаление, тоникът му не му подейства. Прибягва до конвенционалната медицина, като оперативната интервенция му осигурява още 7 години живот.

И до днес много хора вярват, че историята на Хокси е едно от най-големите доказателства, че ракът е лечимо заболяване, но фармацевтичната индустрия прави всичко възможно да забрани и отстрани всяка алтернативна и действаща терапия против рак. През 1987 г. излиза документалният филм „Как лекуването става престъпление“ и проследява събитията, свързани с формулата на семейство Хокси. Дали това е поредната теория на конспирацията, вероятно никой не може да даде отговор, но се твърди, че клиниката в Мексико съществува и до днес и продължава успешно да лекува хора, болни от рак.