Херман фон Хелмхолц: създателят на офталмоскопа през 1851г.

От 1851г.

Херман фон Хелмхолц е германски учен, лекар и философ, който безспорно има огромен принос в развитието на голям брой научни дисциплини, между които психологията, оптиката, електродинамиката, математиката и метеорологията. Името му останало в историята най-вече с утвърждаването на основния закон за запазване на енергията, както и с измислянето на офталмоскопа.

Германецът бил най-големият син в семейство от четири деца. Заради деликатното си здраве, до навършване на седемте си години, бил държан предимно вкъщи. Баща му бил учител по философия и литература в гимназията в Потсдам, а майка му произлизала от благородническата династия на Уилям Пен (основателя на Пенсилванската провинция).

От майка си Хелмхолц наследил спокойствието и резервираността, оставили отпечатък върху целия му живот. От баща си – богато, но смесено, интелектуално богатство, част от което било и перфектното владеене на френски, английски и италиански. Именно благодарение на баща си, германецът още от малък успял да се запознае с философията на Имануел Кант и Йохан Готлиб Фихте, както и с техните основни възгледи за природните закони, свързани с устройството на Вселената. Всъщност, по това време т. нар. естествена философия (или натурофилософия) все ще се радвала на голяма популярност в академичните среди. Тя изхождала от концепцията, че много научни изводи могат да бъдат направени само на база философски идеи, а не в резултат на емпирични данни и проучвания.

Не е тайна, че Хелмхолц посветил голяма част от живота си, именно за да опровергае основните идеи в натурофилософията. И все пак, въпреки своя "безупречен" и вечен стремеж към емпиризъм, той проявявал в работата си и изтънчена чувствителност (наследена му от баща му), а музиката и изобразителното изкуство изиграли голяма роля в научната му дейност.

След завършване на гимназия, през 1838-ма година Хелмхолц бил приет в медицинския институт "Фридрих Вилхем" в Берлин, където успял да се пребори образованието му да бъде безплатно в замяна на осемгодишна служба като военен доктор. Точно в този институт ученият успял да извърши голям брой проучвания под ръководството на германския физиолог Йоханес Мюлер.

След като завършил медицинското училище през 1843г., Хелмхолц постъпил на длъжност в армията в Потсдам. Тъй като военните му задължения не били много, той спокойно можел да се отдаде на научни експерименти в собственоръчно направената си в казармата лаборатория. Именно в тази лаборатория младият мъж успял да събере огромна база с информация, касаеща скоростта на нервните импулси, топлината в мускулите и мускулния метаболизъм. По време на опитите си Хелмхолц направил впечатляващото откритие, че скоростта на нервния импулс може лесно да бъде измерена, а именно - 27 м/сек.

По същото време германецът се оженил за Олга фон Фелтен, която била дъщеря на военен хирург. Заради своите очевидни умения на талантлив учен много скоро Хелмхолц бил освободен от дълга си към армията. През 1848-ма бил назначен за асистент в "Музея по анатомия" и лектор в "Академията по изобразителни изкуства" в Берлин. Впоследствие се преместил в Кьонигсберг, където станал асистент-професор във Физиологическия институт. Но суровият климат в този град довел до влошаване в здравето на съпругата му и през 1855г. той станал професор по анатомия и философия в Бонския университет. А през 1858г. съдбата го отвела в университета в Хайделберг.

По време на всички тези години научните интереси на германския интелектуалец плавно преминали от физиологията към физиката. Не е случайно, че през 1871-ва той получил предложение да бъде професор по физика в университета в Берлин. През 1888г. пък бил назначен за директор на Физико-техническия институт в Берлин - пост, който заемал до края на живота си. Няма спор, че разнообразните длъжности, които немецът упражнявал през годините доказали удивителната му способност да съвместява наученото от всички дисциплини и да го прилага към различни проблеми и експерименти.  

Безспорно едно от най-значимите му постижения било изобретяването на офталмоскопа и офталмометъра (или кератометъра), измислени от него през 1851-ва. (Всъщност, през 1847-ма британският математик и изобретател Чарлз Бабидж разработил концепция за инструмент, който удивително много прилича на днешния офталмоскоп. Но на практика Хелмхолц бил този, който изпробвал за първи път функциите на въпросното приспособление). Германският лекар открил, че с помощта на офталмоскопа уловената светлина може да бъде насочвана по определен начин с цел изследване на ретината и на практика – на вътрешността на окото. Към днешна дата, офтамолоскопът е много важно медицинско приспособление, чрез което се диагностицират различни здравословни нарушения. Освен това, Хелмхолц е създател и на редица други интересни уреди, между които и т. нар. хелмхолцов резонатор (кръстен логично на него), който позволява демонстрация на височината на различните тонове.

Нещо повече, Хелмхолц достигнал до интересни и нови за времето си представи, свързани с пространственото, цветното зрение, както и за усещането на движение в пространството. Всички свои наблюдения германецът описал подробно в любопитното си "Ръководство по физиологическа оптика", първият том на което било публикувано през 1865-га година. Малко по-рано пък, през 1847г., отричайки категорично постулатите на витализма, физикът формулирал ясно закона за запазването на енергията – един от основните природни закони, с който впоследствие започнали да се "съобразяват" много науки.

В заключение можем да кажем, че Херман фон Хелмхолц безспорно завещал на следващите поколения учени безценни познания в много различни области. Той е доказателството, че големите открития се правят от хора с широк кръгозор и много знания в голям брой дисциплини.