Хигиената на викингите по време на Тъмните векове - митове и реалност

От 790г. до 1066г.

Викингските нашествия оставят своя траен белег върху политическата карта на Европа. Скандинавските нашественици не само опустошават и разграбват селища и манастири, но и колонизират множество територии в Англия, Шотландия, Ирландия, Франция, Русия, Украйна и дори части от днешна Италия. В резултат от тази експанзия множество владетели губят влиянието си, а други се възползват от създалата се ситуация и увеличават териториите на кралствата си за сметка на своите съседи.

Емблематичните викингски нашествия първоначално са описвани единствено по разкази на оцелели след грабежите. Постепенно обаче скандинавците изграждат сложни политически и търговски отношения с много страни и хронистите имат възможност да наблюдават варварите отблизо. Именно от тези описания научаваме за ужасния, мръсен вид на езичниците, както и за тяхната бедна хигиена.

Според съвременните историци тези извори не само не съдържат цялата истина, но дори нарочно преувеличават фактите. Според новите проучвания, базирани на някои текстове, писани от безпристрастни автори, викингите са едни от най-чистите европейци в периода на ранното Средновековие. Причината за преувеличенията, изкарващи скандинавците нечистоплътни и противни, е противопоставянето на двете култури - „нахлуващи варвари и миролюбиви християни“.

За разлика от Римските хронисти, които преувеличават гениалността на пълководците, нанесли поражение на легионите, монасите-писари от Тъмните векове описват враговете на царството колкото се може по-гротескно. Именно затова езичниците от Северна Европа са останали в историята като мръсни и зле подстригани. Реално викингите са изключително чисти и спретнати за епохата хора.

В повечето скандинавски гробове от 8-ми - 11-ти век са намерени най-различни инструменти за подстригване и оформяне на лицево окосмение. Най-често срещаните артефакти са бръсначи, пинсети и ръчни тримери. Други средства за поддържане на хигиената, открити до ексхумираните тела, са клечки за зъби за многократно ползване и специални „лъжички“ за премахване на ушната кал.

Друга интересна находка от Викингската ера е специален вид много силен сапун, който не само може да се справи с въшките по скалпа, но и изсветлява косата. Някои писмени източници сочат, че норманите използват това козметично средство, за да се изрусяват и така да си придадат по-красив според техните представи вид.

Друг мит относно чистотата на викингите е тяхната липса на хигиена. Това твърдение е базирано както на християнски извори, така и на описанията на арабина Ибн Фалдан. Хронистът от Близкия Изток остава отвратен от факта, че неверниците от северните земи не се почистват след полов акт, както и че използват обща купа, с която да си мият лицата и да се секнат. Последният мотив е използван в множество филми и сериали за скандинавските завоеватели.

Всъщност арабинът има предвид, че викингите не спазват шериатските обичаи за почистване, които са задължителни за всеки ревностен мюсюлманин. Това описание отново има за цел по-скоро да подчертае превъзходството на местната култура над обичаите и порядките на чужденците. Миенето на лице и секненето в обща купа не означава, че всичко това се извършва в пълно с вода ведро, което се подава от ръка на ръка, а че варварите не са запознати с интимността на ритуала за измиване, извършван преди всяко влизане в джамия.

Последният мит, свързан с хигиената на викингите, е техният навик да не се къпят със седмици. Това твърдение възниква на базата на хигиената на моряците от Новото време и Ренесанса. Всъщност през Средновековието корабите трябва да акостират почти всяка седмица, тъй като нямат трюмове или друг вид складово помещение. През тези моменти калените в северните земи мъже спокойно могат да се измият в най-близката река или в самото море.

Всъщност староскандинавската дума за събота е „laurdag“, което в буквален превод означава ден за миене. Името намеква за утвърдена традиция за ежеседмично къпане и пране. Макар влизане под душа веднъж седмично да не звучи особено добре през 21-ви век, през Средновековието хората в Европа обикновено се къпят едва няколко пъти в годината. Тази теория се подкрепя и от текстовете на абата на град Сейнт Олбанс, Англия. Духовникът твърди, че нашествениците имат навика да се къпят често и да се преобличат редовно, което кара множество омъжени жени да „се захласват“ по езичниците и често стават техни любовници.

Редактор: Георги Динев