Хирургически интервенции, използвани в борбата срещу болестта на Паркинсон

От 1909г.

В началото на 20-ти век, наред с медикаментозните средства, в лечението на голям брой неврологични нарушения, включително и на Паркинсон, започнали да се прилагат и специални хирургически интервенции.

Всъщност, един от първите медици, които се осмелили да разрешават специфични двигателни дисфункции със "силата на скалпела", бил небезизвестният британски хирург Виктор Хорслей. Заедно със своя колега инженер Робърт Х. Кларк, Виктор разработил специално оборудване за стимулиране на мозъчната функция.

През 1909г. Хорслей оперирал пациент с aтетоза, премахвайки онази част от мозъчната му кора, отговорна за моториката. Любопитното е, че, в резултат на интервенцията, при болния било регистрирано значително подобрение в извършваните неволеви движения. Все пак, експертът проявявал по-сериозен научен интерес към т. нар. хиперкинетични разстройства и по-малко – към болестта на треперещите ръце, което заболяване предоставил като поле за изява на поколението хирурзи след него.

Впрочем, през 40-те години на 20-ти век, отново чрез "изрязване"  на области от мозъчната кора, бил направен опит да се "унищожи" един от най-изявените симптоми при Паркинсон, а именно – тремора. Въпреки че отчитала известна успеваемост, в крайна сметка, извършването на въпросната операция било преустановено, тъй като тя често довеждала до т. нар. хемипареза.

През 1953-та, по време на операция на болен от Паркинсон, американският лекар Ървинг Купър по случайност срязал предната хороидна артерия. За да предотврати хематом, лекарят бил принуден да затвори кръвоносния съд, а това, представете си, довело до неочаквано и забележително облекчаване на тремора и на сковаността в противоположната част на тялото на пациента. Въпреки че възможността от фатален край в резултат на интервенцията да била изчислявана често на около 10%, тя била широко разпространена в практиката много специалисти както в САЩ, така и в редица други държави.

Все пак, може да се твърди, че невролозите на 20-ти не били особено постоянни в проучването на възможностите, които хирургията, която макар и недотам развита, можела да предостави в лечението на болестта на Паркинсон. Не били отчетени и потенциалните рискове от осъществяването на подобни терапии. Нещо повече, ролята на хирургията по този проблем била засенчена от лечението с леводопа от 60-те години на 20 век.

Така или иначе, станало ясно, че всички средства от медицината ще бъдат използвани в борбата с коварното състояние.

Статията е част от историята на:

• История на болестта на Паркинсон