Начало История на медицината Хирургическо отстраняване на аневризма, описано във византийската енциклопедия на Орибасий "Synagogae Medicae"

Хирургическо отстраняване на аневризма, описано във византийската енциклопедия на Орибасий "Synagogae Medicae"

От 356г.

Хирургическо отстраняване на аневризма, описано във византийската енциклопедия на Орибасий  "Synagogae Medicae" - изображение

Един от първите византийски медици, които били в състояние успешно да се справят с хирургичното отстраняване на аневризма е Орибасий от Пергам (325-403 година). Неговият емблематичен труд – медицинската енциклопедия "Synagogae Medicae"(съставена след 355 година), е описал важни детайли, посветени на аневризмите.

Диагностицирането и лечението на аневризмите според Орибасий е възможно, тъй като пулсът в засегнатата област е идентичен с този на цялото тяло, а при оказване на натиск, подутината над кожата, където е аневризмата изчезва, защото съдържанието й се разнася в артериалния съд. Ако аневризмата се разкъса, кръвта бликва със силна струя и не може лесно да бъде спряна, а ако в нея се образува тромб обикновено се стига до некроза (смърт на околните тъкани).

Що се отнася до лечението на аневризмите, византийският медик твърди, че пълното избягване на хирургична намеса, както древните лекари са вярвали, е глупаво хрумване. Въпреки това, без изключение, операцията е била доста опасна. Аневризмите, разположени в подмишниците, слабините или врата не трябвало да се оперират, защото кръвоносните съдеве в тези области са твърде големи, а изолацията и връзването на засегнатата от аневризмата област е опасно и невъзможно. Избягването на хирургичната намеса е препоръчително, когато съдовите увреждания са много големи, без значение къде се намират. Напротив, тези, разположени в главата или крайниците може да се оперират.

Византийският хирург Орибасий следвал две оперативни техники в зависимост от формата на аневризмата. Ако увреждането е вследствие на дилатация на артерията, се правел прав надлъжен разрез на кожата, по дължината на съда. След това, всички слоеве между кожата и артерията се изрязват поотделно и внимателно, а краищата на раната се разширяват чрез куки, за да се осигури добра видимост на медика.

След тази манипулация вената, придружаваща артерията трябвало да се измести с помощта на затъпени куки. Тогава аневризмата, "изложена" на показ от всички страни, чрез сонда, поставена под артерията, внимателно се повдига. След това, чрез игла и конец се фиксират двата й края, разположени в непосредствена близост до сондата, служеща за "водач". Краищата на конецът трябвало да се изрежат с ножица. В средата на вързаната аневризма се правел малък отвор така, че съдържанието в увредения съд да може да се оттече и да се избегне опасността от кървене.

Въпреки това, тези медици, които не следвали тази техника и започнели с лигирането (връзването) на артерията от ляво и дясно на съда, можело да се стигне до усложнения, ако медикът продължи да изрязва областта на аневризмата, поставена между двете лигатури. Това се случва, защото силният натиск на съдържанието в артерия може да разхлаби лигатурите, при което те може да разхлабят и развържат.

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://www.ejves.com/article/S1078-5884%2898%2980130-5/abstract

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияНаправления в медицинатаНовиниХранене при...ЛюбопитноЛеченияСнимкиСпециалистиКлинични пътекиНормативни актовеЗаведенияЛайфстайлПсихологияЗдравни съветиИнтервютаАлтернативна медицинаРецептиСпортКомпании и организацииОткритияЛичностиОрганизацииМедицински изследвания