Хълбърт Уорнър и "лекарствената" му империя

От 1979г.

Хълбърт Харингтън Уорнър е американски предприемач, който в края на 19-ти век натрупал милиони, продавайки голям брой медикаменти без лекарско предписание. Въпросните лекарства обикновено били предлагани в кафяви на цвят стъклени шишета, а ароматът им бил силен и зловонен, което по онова време се считало за гаранция за ефикасност. В асортиментовата листа, предлагана от компанията на Уорнър, можели да се открият продукти, предназначени за третиране на почти всяко заболяване – от бъбречни проблеми до диабет. Всички медикаменти били рекламирани като изключително безопасни, а в същото време – с бързо и ефикасно действие.  

Историческите детайли покрай навлизането на Уорнър в лекарствения бизнес остават неясни. Това, което знаем е, че през 1879-та в "радара" на бизнесмена попаднал лечебен еликсир за третиране на чернодробни проблеми, създаден от някой си доктор Чарлз Крейг. Според някои сведения, Хълбърт започнал сам да приема препарата, тъй като страдал от тежко здравословно нарушение, наречено болест на Брайт. Говори се, че еликсирът не само го излекувал, но дори го спасил от сигурна смърт. Други източници твърдят, че Харингтън сам предизвикал заболяването си, за да провери доколко гореспоменатият лек е ефективен. В крайна сметка, виждайки пазарен потенциал в отварата, Уорнър успял да се сдобие с патента за производството й и започнал да я продава като собствена идея. Впоследствие, новосъздадената фирма на американеца стартирала производството и на други медикаменти, като всеки от тях се продавал под логото "Safe" ("безопасен" – в превод от английски език).

Хълбърт бил напълно наясно с факта, че, за да популяризира лекарствата си, трябва да заложи на мащабна рекламна кампания, което и направил. Твърди се, че на дневна база в американската преса излизали приблизително по 150,000 публикации, хвалещи "вълшебните" му препарати, което му коствал разход от 500,000 долара за година. През 1884-та предприятията му в Рочестър произвеждали по 7000 галона здравословен "тоник" – достатъчно количество, с което да се напълнят 56,000 кафяви шишенца. Последните били продавани по долар и двадесет и пет цента. Компанията на американеца успешно пласирала отварите си в цяла Америка, а нейни производствени предприятия заработили на много места в Канада и в Европа. Продуктовото й портфолио включвало лекарства срещу ревматизъм, астма, диабет и срещу какво ли още не.  

През 1906- та обаче в САЩ бил приет нов закон за храните и лекарствата, които принудил Уорнър да промени названието на продуктите си от "лекарства" на "лекове". Впоследствие, Американската медицинска асоциация започнала редовни проверки на въпросните препарати. Оказало се, че те все пак не са толкова безопасни. Еликсирите на Уорнър за лечение на бъбречни състояния и проблеми с черния дроб, например, съдържали алкохол, билкови екстракти, глицерин и калиев нитрат. Знае се, че алкохолът трябва да се избягва при бъбречно възпаление, а калият действа раздразнително на бъбреците.

През 1893-та година, в резултат на икономическата криза в САЩ, както и от гореспоменатите проучвания, Уорнър обявил банкрут. Въпреки това, до 40-те години на 20-ти век други предприемачи управлявали успешно бизнеса му на територията на САЩ.