Цезарово сечение в гръко-римския период

От -501г.

В древногръцкото общество от шести век преди Христа, мъжката доминантност властвала дори над раждането. Гръцката медицина определила ролята на мъжете като преносители на здрав разум и здраве към биологично дефектните и раболепни жени чрез половя акт, за който се считало, че облекчавал натрупването на менструална кръв около сърцето на нежния пол. За мъжете се считало, че имат най-голям принос към зачеването, тъй като на матката се гледало главно като вместилище за семенната течност.

Абортът, при все че не е оправдан в Хипократовата клетва, се разрешава съгласно гръцкото законодателство. Детеубийството на новородени сред жените, за съжаление било широко практикувано в Древна Елада, особено ако детето е било родено с увреждания.

Операцията, известна в съвремието като Цезарово сечение не е заимствало името си от историята за Юлий Цезар, който е роден по този начин. Хирургическата манипулация се нарича Цезарово сечение, защото римското (или цезаровото) право апелира, че когато бременна жена почине, тялото й да не се погребва, докато детето не се извади от тялото й. Законът, също така посочва, че Цезарово сечение не можело да се извърши на жива бременна жена до десетия лунарен месец от бременността. Древните лекари не били в състояние да спасят живота на майката в подобни случаи и по тази причина процедурата била рядко изпълнявана. Древните източници разказват, че Юлий Цезар не би могъл да е роден по този начин, тъй като майка му Аурелия е била съветник на порасналия си син.

Статията е част от историята на:

• История на хирургическата манипулация цезарово сечение