Цикълът на човешкия живот, разгледан през очите на медицинската история

От 1700г.

Цикълът на човешкия живот се отличава с важни етапи. Самото начало на жизнения път и неговият край са може би етапите, на които се отделя най-голямо внимание от културна гледна точка. Те могат да бъдат и периоди, където преобладава значителна медицинска намеса. С течение на времето опитите за контрол на раждаемостта чрез контрацепция, наблюдението на бременността и подпомагането на раждането се изместват и замъгляват погледа ни над тези напълно естествени процеси. Неизбежността на смъртта също изпитва човешките граници и епохи и понякога излага на преден план кога живата материя става нежива.

Регулация на началото на човешкия живот

Мъжете и жените прибягват към предимствата на контрацепцията в продължение на хиляди години. Това често се противопоставя и на религиозната доктрина, и на социалните норми. По-активните мерки функционират наред със сексуалното въздържание, "coitus interruptus", амулети и талисмани. Древните китайски, египетски, гръцки и римски текстове съхраняват древни методи за ранно контролиране на раждаемостта. Те включват песари, конуси, супозитории, душове, отвари, питиета преди или след секс. Някои билки предизвикат аборт. Това е признат, макар и не задължително, одобрен метод за контрол на раждаемостта. Такава контрацепция по традиция е женска отговорност. Появата на презервативите, особено след 1700 г. - потенциално "поправя" тази тенденция. Ранната им употреба е основно важна защита срещу сифилис.

Борба за контрол на раждаемостта и успехи в семейното планиране

Подобрената контрацепция през 1800 г. започва да се сблъсква с морални и политически дебати. Бедността и бързият растеж на населението предизвикат кампании за борба с мерките за контрол на раждаемостта. Те са свързани с евгениката от началото на 20 век. Някои защитници на евгениката предлагат недоброволна стерилизация на онези, които са считани за "низши".

Започва да се наблюдава постепенното освобождаване в сексуалните нагласи и нрави след Втората световна война. Хапчето за "след това", латексовите презервативи и вътрематочните спирали оказват по-голям контрол върху възпроизводството. Тази тенденция продължава с контрацептивните импланти и инжекции. Късният период на 20-ти век може да се разглежда като време, когато семейно планиране от страна на държавата и от двойките - триумфира. Китайската политика в семейство да се ражда само едно дете е сред най-крайните примери за контрола на раждаемостта.

Социалното значение на раждаемостта

Бездетието носи стигма в много култури. Ритуалите и религиозните молитви все още са важни социални практики в някои държави. Счита се, че Джон Хънтър е наблюдавал първото успешно изкуствено осеменяване през 1776 г. Истинската революция в лечението на безплодието, обаче, триумфира два века по-късно, когато е извършено първото ин-витро оплождане. Това е най-разпространената техника за асистирана репродукция и е причина за хилядите раждания по света всяка година. Ин-витро оплождането все още е обект на интензивни изследвания.

Тестване за бременност и скринингови дилеми

Наличието на самата бременност, може да бъде бързо потвърдено чрез употребата на тестови комплекти, въпреки че медицинската история свидетелства и за най-разнообразните начини за установяване на бременност. Резултатите могат да бъдат източник на чудесни новини... или пък не. Жените отдавна търсят различни средства, за да се освободят от нежелана бременност. Докато контролираните аборти вече са законни в по-голямата част на света, манипулацията си остава все така противоречива.

Такива дилеми могат да възникнат и след извършването на съвременните антенатални изследвания. Родилните малформации са най-често предмет на митове и суеверия за бременността. Техниките за скрининг проверяват здравето на фетуса, неговото физическо и генетично състояние. Тези техники включват ултразвуково сканиране и по-инвазивни методи като амниоцентезата. Заедно с други форми на генетичния скрининг, те повдигат някои съществени етични въпроси.

Променящата се природа на раждането

Раждането на детето е семейно събитие, което в миналото нерядко се реализира в домашна среда. За мнозина появата на детето се извършва единствено в сигурната технически болнична база. Това явление е предшествано от промяната в статута на лицата, които асистират по време на ражданията. Преди утвърждаването на професията на акушерките, родилният процес се свързва и направлява от работата на елитни медицински обучени мъже и професионалисти. Възходът на акушерките през 1700 г. символизира този преход. Промяната обаче не е глобална. Днес по-голямата част от ражданията в развиващия се свят се провеждат от жени, които традиционно направляват процеса.

Намаляване на майчината и детската смъртност

Много промени в раждаемостта са следствие на активното болнично лечение, което допълнително намалява майчината и детската смъртност. Антисептиците значително подобряват проблемите, но страхът от смърт при раждане властва дори през късната Викторианска култура. В ранните десетилетия на 20-ти век се наблюдава подобрена пренатална грижа, употреба на комбинация от анестетици, кръвопреливания, а по-късно - и антибиотиците, които намаляват нивата на смъртността.

Увеличаване на продължителността на живота... за някои

Тъй като смъртността при ражданията намалява, медицинските постижения съумяват да увеличат продължителността на живота. Те спасяват недоносените бебета и удължават живота на възрастните хора. С удължаването на живота, смъртта вече изглежда като още една отдалечена във времето реалност. Бившите смъртоносни болести са "опитомени" от ваксините, лекарствата или подобреното обществено здравеопазване. Масовата смъртност се ограничава главно вследствие на войни, природни бедствия и аварии.

Ранната смъртност обаче остава често срещана в много части на света. Милиони от тези случаи са следствие от предотвратими и лечими причини. Възприятията и преживяванията на хората по отношение на смъртта зависят от това кога и къде живеете. Средната продължителност на живота във Великобритания е близо 80, но за голяма част от хората в Африка тя е доста под 50 години.

Етични въпроси, касаещи живота и смъртта

Отлагането на смъртта повдига морални въпроси. Третирането на прогресивните хронични заболявания може да удължи и облекчи живота, но понякога той може да достигне до точката, в която е непоносим за пациента. Правният статут на евтаназията и достъпът до нея са важни въпроси към днешна дата. Новото дефиниране на смъртта в неврологичен план (в края на 60-те години на миналия век) също повдига трудни етични въпроси. Те включват двусмислеността в тълкуването на мозъчната смърт и изключването на машината за поддържане на живота на пациент, чието сърце все още бие.

Подготовката и окончателното унищожаване на тялото след смъртта са исторически идеализирани (подобно на времето на възпоминание, траур и помен). Тези събития са свързани с религията, ритуала и отвъдното.

В повечето култури мъртвите са почитани, в някои култури дори са боготворени. Те са погребани в определени райони с имената им, гравирани върху паметници. В някои култури телата могат дори да бъдат дори изкуствено запазени.

Как мъртвите продължават да помагат на живите

Дисекциите и анатомичните изследвания са основни инструменти в реализацията на медицинското преподаване. Аутопсиите предоставят информация за отделните болести и наранявания, които биха били недостижими с други средства. Мъртвите са жизненоважни за медицинските изследвания в лабораториите. Организациите предоставят разширяващ се набор от мерки, касаещи трансплантациите на органи, тъкани и части от тялото през 20-и век.

 По статията работи: Виктория Милова