Начало История на медицината Чесънът през Средновековието и съвремието

Чесънът през Средновековието и съвремието

От 1349г.

Чесънът през Средновековието и съвремието - изображение

В епохата на Средновековието чесънът се утвърждава като важен елемент от хранителната диета на европейците. На практика – зеленчукът се използва ката разменна монета. По този повод двама популярни лекари от XVI в. - Парацелз и Лоницер – констатират антитоксичните качества на зеленчука. Лоницер доказва и видимите ефекти на терапията с чесън в борбата с чревните паразити, които измъчват немалка част от човечеството, живяла в Тъмните векове. Немският справочник „Dasneue Krauterbuch“, посветен на билките, написан през 1926 година, горещо препоръчва лечебния зеленчук в борбата с настинките, газовете, коликите и глистите.

Уилям Шекспир пише неведнъж за чесъна в своите творби. В "Сън в лятна нощ", например, (по-точно в Четвърто действие, Втора сцена) Ботъм споделя на своите колеги актьори да не приемат нито лук, нито чесън, тъй като: "дъхът ни трябва да бъде сладък".

Чесънът - намесен в средновековната концепция за здравето

Съвременник на Анри IV, крал на Франция (1566-1593), описва държавника като: "дъвчещ чесън и с дъх, който може да повали вол от двайсет стъпки разстояние". Впоследствие, през 1607 година, сър Джон Харингтън в творбата си "Английският лекар" съветва: "Яжте чесън, тъй като той спасява от смърт, макар след това дъхът ви да става неприятен. И не се присмивайте на чесъна, както правят някои, които мислят, че с лютивината си той само кара хората да мигат, да пият и да вонят."

Чесънът в борбата с чумата

Периодът на Тъмните векове е запомнен с една от най-драматичните за европейската история чумни пандемии – на старият континент вилнее Черната смърт. Инфекциозното заболяване напредва в Азия и Европа. Болестта достига до Англия през 1349 година. Следващата пандемична вълна поразява Острова през 1665 година. И двата пъти заболяването отнема живота на милиони невинни европейци, помитайки често пъти цели градове и села.

По това време е често срещана практиката да се изгаря или опушва със сяра. Хората са отчаяни и единствената им надежда е огънят и пушекът да унищожат причинителя на чумата. Разбираемо, практиката няма особен успех. Спасението на хората в Средновековието е в консумацията на чесън. Органичните серни съединения в полезния зеленчук се излъчват чрез дробовете, а миризмата може да се отделя и чрез кожата. Бълхите – дребните преносители на Черната смърт - далеч по-рядко биха се хранили с хора, ядящи чесън.

Мирисът на зеленчукът може и да е спасявал животи

В Чешър, Северна Англия, е запазена специална къща с любопитна история. В нея в разгара на чумната пандемия от 1665 година, е складиран чесън. Нито един от собствениците й не е засегнат от заболяването. Предполага се, че миризмата е на растението предпазва собствениците от почти сигурната смърт.

Във Франция съществува правило да карат затворниците да пренасят жертвите на чумата от домовете им, да ги товарят на каруци и да ги откарват до специално изкопаните масови гробове. Четирима крадци, които учудващо оцеляват след това си наказание, изглежда дължат късмета си на консумацията на винен оцет, в който е накиснат счукан чесън. Тази напитка и до ден днешен се прави във Франция. Наричана е "Оцетът на четиримата крадци".

Чесънът по наше време

В своята известна готварска книга от Викторианската ера мисис Бийтън изказва мнението си мнението, че чесънът не може да се ползва за честа употреба в кухнята. Тя препоръчва растението да се ползва ограничено – с него може само да се намазва купата, където ще се сервира салата, а това може да се направи непосредствено преди хранене. Може да се твърди със сигурност, че около началото на деветнадесети век лечебната ароматна билка много рядко се ползва в английската кухня.

През Първата световна война картината се променя. Руснаците прилагат растението като лекарство срещу гангрена. Стритите скилидки се разстилат на импровизирани "превръзки" от торфен мъх (може и да звучи странно, но този мъх е стерилен). Те се поставят направо на раните. Този метод се оказва толкова ефективен, че по време на Втората световна война чесънът си извоюва нарицателното „руския пеницилин“.

Употреба на лечебното растение в джунглата

В периода между 1913 и 1965 година уважаваният медик-мисионер д-р Алберт Швайцер практикува в своите клиника и болница, построени насред джунглата (по точно в село Ламберене в Габон, Западна Африка). Историята разкрива, че основният терапевтичен инструмент на лекарят е лечебният чесън. Неговите антибактериални свойства спасяват животите на немалко пациенти. Доктор Швайцер е на мнение, че със зеленчука той съумява да лекува изключително упорити случаи на дизентерия.

Чесънът в религията и митовете

Известно е повсеместно, че билката с характерен мирис притежава свойствата да се справя със зли духове, вампири, но това, разбира се, е вкоренено в митологията на народите. Едно е сигурно  - и чесънът, и лукът са прилагани в религиозните церемонии и ритуали в продължение на стотици години. Според библейски разкази, когато Сатаната се появява в Райската градина (след прогонването на Адам), от следите, оставени от десния му крак, израства лук, а от левия — чесън.

Каквато и да е истината относно чесновите свойства, немалко съвременни научни доказателства признават лечебното растение за истинска панацея за хилядите пациенти, страдащи от сърдечни заболявания.
Вероятно не е случаен и фактът, че чесънът е едно от малкото лечебни растения, открили своето място в историята на трите големи световни лечебни световни медицински системи - Аюрведа, традиционната китайска медицина и традиционната европейска медицина. Следователно и сами можем да оценим полезността на билката и през Средновековието, и към днешна дата.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: "Чудото на чесъна", Редж Сейнър  

Снимка: www.flickr.com; www.pinterest.com

www.flickr.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияХрани и ястияЛюбопитноРецептиХранене при...Здравни съветиСнимкиДиетиЛайфстайлАлт. медицинаБотаника