Чесънът през Средновековието и съвремието

От 1349г.

В епохата на Средновековието чесънът се утвърждава като важен елемент от хранителната диета на европейците. На практика зеленчукът се използва ката разменна монета. По този повод двама популярни лекари от XVI в. – Парацелз и Лоницер – констатират антитоксичните качества на зеленчука. Лоницер доказва и видимите ефекти на терапията с чесън в борбата с чревните паразити, които измъчват немалка част от човечеството, живяла в Тъмните векове. Немският справочник „Dasneue Krauterbuch“, посветен на билките, написан през 1926 година, горещо препоръчва лечебния зеленчук в борбата с настинките, газовете, коликите и глистите.

Уилям Шекспир пише неведнъж за чесъна в своите творби. В "Сън в лятна нощ" например (по-точно в Четвърто действие, Втора сцена) Ботъм споделя на своите колеги актьори да не приемат нито лук, нито чесън, тъй като: "дъхът ни трябва да бъде сладък".

Чесънът като част от средновековната концепция за здравето

Съвременник на Анри IV, крал на Франция (1566-1593), описва държавника като: "дъвчещ чесън и с дъх, който може да повали вол от двайсет стъпки разстояние". Впоследствие, през 1607 година, сър Джон Харингтън в творбата си "Английският лекар" съветва: "Яжте чесън, тъй като той спасява от смърт, макар след това дъхът ви да става неприятен. И не се присмивайте на чесъна, както правят някои, които мислят, че с лютивината си той само кара хората да мигат, да пият и да вонят."

Чесънът в борбата с чумата

Периодът на Тъмните векове е запомнен с една от най-драматичните за европейската история чумни пандемии – на Стария континент вилнее Черната смърт. Инфекциозното заболяване напредва в Азия и Европа. Болестта достига до Англия през 1349 година. Следващата пандемична вълна поразява Острова през 1665 година. И двата пъти заболяването отнема живота на милиони европейци, помитайки често цели градове и села.

По това време е често срещана практиката да се изгаря или опушва със сяра. Хората са отчаяни и единствената им надежда е огънят и пушекът да унищожат причинителя на чумата. Разбираемо, практиката няма особен успех. Спасението на хората в Средновековието е в консумацията на чесън. Органичните серни съединения в полезния зеленчук се излъчват чрез дробовете, а миризмата може да се отделя и чрез кожата. Бълхите – дребните преносители на Черната смърт – далеч по-рядко биха се хранили с хора, ядящи чесън.

В Чешър, Северна Англия, е запазена специална къща с любопитна история. В нея в разгара на чумната пандемия от 1665 година е складиран чесън. Нито един от собствениците й не е засегнат от заболяването. Предполага се, че миризмата на растението предпазва собствениците от почти сигурната смърт.

Във Франция съществува правило затворниците да изнасят жертвите на чумата от домовете им, да ги товарят на каруци и да ги откарват до специално изкопаните масови гробове. Четирима крадци, които учудващо оцеляват след това си наказание, изглежда дължат късмета си на консумацията на винен оцет, в който е накиснат счукан чесън. Тази напитка и до ден днешен се прави във Франция. Наричана е "Оцетът на четиримата крадци".

Чесънът по наше време

В своята известна готварска книга от Викторианската ера мисис Бийтън изказва мнението си, че чесънът не може да се ползва често в кухнята. Тя препоръчва растението да се употребява ограничено: с него да се намазва купата, в която ще се сервира салата, а това може да се направи непосредствено преди хранене. Може да се твърди със сигурност, че около началото на деветнадесети век лечебната ароматна билка много рядко намира приложение в английската кухня.

През Първата световна война картината се променя. Руснаците прилагат растението като лекарство срещу гангрена. Стритите скилидки се разстилат на импровизирани "превръзки" от торфен мъх (може и да звучи странно, но този мъх е стерилен). Те се поставят направо на раните. Този метод се оказва толкова ефективен, че по време на Втората световна война чесънът си извоюва нарицателното „руския пеницилин“.

Употреба на чесъна в джунглата

В периода между 1913 и 1965 година уважаваният медик-мисионер д-р Алберт Швайцер практикува в своите клиника и болница, построени насред джунглата (по точно в село Ламберене в Габон, Западна Африка). Историята разкрива, че основният терапевтичен инструмент на лекаря е лечебният чесън. Неговите антибактериални свойства спасяват животите на немалко пациенти. Доктор Швайцер е на мнение, че със зеленчука съумява да лекува изключително упорити случаи на дизентерия.

Чесънът в религията и митовете

Известно е повсеместно, че билката с характерен мирис притежава свойствата да се справя със зли духове, вампири, но това, разбира се, е вкоренено в митологията на народите. Едно е сигурно – и чесънът, и лукът са прилагани в религиозните церемонии и ритуали в продължение на стотици години. Според библейски разкази, когато Сатаната се появява в Райската градина (след прогонването на Адам), от следите, оставени от десния му крак, израства лук, а от левия – чесън.

Каквато и да е истината относно чесновите свойства, немалко съвременни научни доказателства признават природния лек за истинска панацея за хилядите пациенти, страдащи от сърдечни заболявания.

Вероятно не е случаен и фактът, че чесънът е едно от малкото целебни растения, открили своето място в историята на трите световни лечебни системи – Аюрведа, традиционната китайска медицина и традиционната европейска медицина. Следователно, и сами можем да оценим полезността на билката и през Средновековието, и към днешна дата.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън