Чесънът и борбата му с лепливостта на тромбоцитите през 70-те години на 20 век - част 1

От 1972г.

Странно или не, приемът на чесън и на лук може да предпази пациентите от един доста опасен за здравето процес - слепването на тромбоцитите. В тази статия ще ви разкажем повече за някои от изследванията, които демонстрират този ефект.

И така, през 1972 година д-р Вайзенбергер и неговият екип съобщават, че по време на лабораторни опити лукът и чесънът възпрепятстват натрупването на едно място на тромбоцити. Този факт е доста любопитен. Доказателства за неговата ефективност трябва допълнително да се демонстрират при пациенти, преди да е възможно да бъдат предявени определени заключения за противосъсирващите му свойства. Една от стойностните характеристики в това изследване е идентифицирането на веществото, възпрепятстващо съсирването. То е наречено аденозин. Други учени обаче са на мнение, че това свойство няма как да се дължи на аденозина, защото той не може да бъде абсорбиран добре от стомашночревния тракт. Впоследствие са изказани предположения, че чесънът би следвало да съдържа някаква неизвестна съставка, улесняваща преминаването на аденозина през клетъчните бариери, обвиващи стомашночревния тракт.

Когато пациентите приемат храни с високо съдържание на липиди, съществува тенденция тромбоцитите да се съсредоточават на едно място. Доктор Багхурст и неговият екип за запленен от описания по-горе процес. Учените решават да го изследват детайлно при пациенти. Резултатите са публикувани в списание „Lancet“ от 1977 година. Екипът на д-р Багхурст дава на своите пациенти-доброволци храни, богати на наситени мастни киселини, като към тях прибавяли и по 75 грама запържен лук и чесън. Учените констатират, че кръвните плочици вече не се събират заедно в чак толкова голяма степен.

По време на друго изследване професор Бордиа демонстрира, че тромбоцитите в кръвта на клинично здрави възрастни пациенти биха могли да се принудят да се съберат посредством химически вещества. Но подобно скупчване не се наблюдава, ако преди вземането на кръвна проба пациентите приемат масло от чесън.

Това състояние се среща и при животните

Странно или не, конете също страдат от тромбоза. Пациент на д-р Редж Сейнър (автор на книгата "Чудото на чесъна") редовно посещава ферми във Франция. Той преразказва на медика следната любопитна история. По всичко личи, че конете също изпитват на гърба си проблеми с кръвообращението — и при тях може да се получи тромбоза на артериите на краката. Този проблем причинява на благородните четириноги силни болки, които понякога могат да доведат дори до смърт. Френските фермери подхождат нестандартно към терапията на конете: те прибавят към храната им определено количество лук и чесън. Така малко по малко съсиреците изчезват, а животните отново стават активни и здрави.

Фибриноген – виновникът за тромбите

Съсиреците, следствие на тромбоцитното слепване, на първо време са неустойчиви. „Трябва” им допълнителен фактор, който да ги укрепи. Точно тук в уравнението се намесва ролята на жизненоважен протеин, наречен фибриноген. На лице обаче е  въпросът дали в кръвта на пациента има „правилната” концентрация от фибриноген — ако тя е висока, тромбообразуването се ускорява. Друг неприятен факт – с нарастването на възрастта нивото на фибриногена при немалко хора се увеличава. Той  е в сила в голяма степен и при онези пациенти, предразположени към сърдечен инфаркт. Пушачите също не си помагат – и при тях тенденцията към по-високо ниво на фибриногена е значителна (дори само това е достатъчно, за да си помисли човек дали да не се откаже от вредния навик).

Вискозност на кръвта

Ако кръвният вискозитет се повиши — с други думи, ако червената живителна течност във вените ни се сгъсти и в резултат на това – стане по-бавноподвижна, рискът от сърдечен инфаркт става по-голям нараства. За щастие това опасно състояние би могло да се подобри, ако се консумира по-мазна риба (желателно е да бъде соленоводна), а приемът на наситени мазнини да намалее. Чесънът демонстрира подобен ефект.

Луковите лечебни растения могат да ни помогнат

Към края на шейсетте години на 20 век, когато д-р Редж Сейнър започва изследванията си за влиянието на лука и чесъна върху здравето. Той е заобиколен от скептицизъм и неласкави реакции. Случайно или не в един медицински вестник се появява любопитна статия. Тя описва ефекта на луковите лечебни растения върху кръвообръщението върху група настанени в болница пациенти, които страдат от заболявания на коронарните артерии. Хората са третирани с противосъсирващи медикаменти, които би следвало да да „разредят“ кръвта им и да се преустанови нежеланото съсирване. Учените откриват, че когато сменят лекарствата с лук, се получава същият резултат. Доктор Сейнър разговаря с един от членовете на гореспоменатия екип. Става ясно, че в крайна сметка на пациентите спират да се дават лекарства, тъй като лукът е в състояние да свърши тяхната работа, и то по природосъобразен начин. Вероятно терапията би била дори още по-успешна, ако болните приемаха чесън вместо лук.

Може би тук е моментът да се каже - не спирайте на своя отговорност приема на разреждащите кръвта лекарства, предписани ви от лекаря ви, за да ги замените с чесън. Слушайте вашите лекари — те са наясно каква е най-добрата за вас терапия. Но наред с нея вземайте и по една чеснова капсула на ден. Може да включите лечебния зеленчук в диетата си — първото ще ви е от полза, а второто ще подобри вкуса на храната ви. Гледайте на билката като на допълнителен медикамент, а не като на лекарствен заместител, освен ако не получите професионален съвет да спрете приема на лекарството.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън